3
определение по ч.гр.д.№ 2958 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр. София, 31.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети август две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2958 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. А. срещу определение № 170 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 197 от 2017 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 216 от 30.03.2017 г. на Ловешкия окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 423 от 2016 г. и изпращането му по подсъдност на Ловешкия районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищца по делото/ и в срока за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд на 13.06.2017 г., а частната касационна жалба е подадена по пощата на 20.06.2017 г./.
Тъй като частната жалба е срещу определение на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за подсъдността, което съгласно чл.121 ГПК подлежи на обжалване, съгласно чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо само при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В настоящия случай няма основания за допускане на касационното обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд поради следното: В частната жалба и в така наречените от жалбоподателката Л. А. „изложения на основанията за допускане на касационно обжалване“, намиращи се на лист 29 и листове от 44 до 57 от делото, жалбоподателката не е посочила материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Посочена е само съдебна практика, която обаче е напълно неотносима към съществения за делото правен въпрос: на кой съд са родово подсъдни предявените от Л. А. А. искове. Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е постановено по въпроси, касаещи вписванията на актове и правомощията и задълженията на съдиите по вписванията във връзка с тези вписвания, и не третира въпроси, свързани с родовата подсъдност. В решение № 34 от 23.03.2015 г. по гр.д.№ 7201 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, също няма произнасяне по въпроса за родовата подсъдност на предявените искове: решението е по въпроса за приложението на чл.134, ал.2 ГПК отм., чл.165, ал.2 ГПК като средство за доказване на привидност на сделки при персонална симулация /подставено лице/, както и при наличие на уговорки за обратно изкупуване във връзка с възможността да се допуснат и обсъдят свидетелски показания, като съвкупност от доказателствени средства за установяване на нищожност на договори поради привидност.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната касационна жалба на Л. А. А. срещу определение № 170 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 197 от 2017 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.