О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
С., 04.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 33 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 269/10.І.2013 г. на П. В. С. от С., подадена против определение № 2769 на Софийския апелативен съд, ГК, от 27.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 4486/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определението на СГС, ТК, с-в VІ-15, от 15.ХІ.2012 г.- за връщане на исковата му молба с вх. № 11501/6.ХІ.2012 г. и за прекратяване на образуваното по нея първоинстанционното производство по т. д. № 7975/2012 г.
Оплакването на частния касатор П. Вл. С. е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му, както и отменяване на потвърденото с него първоинстанционното прекратително определение и връщане на делото „на друг състав на СГС със задължителни указания по прилагане на материалния закон /ЗПП, респ. ЗЮЛНЦ/ и разглеждане на исковата молба по същество”. Инвокиран е довод, че върнатата от първостепенния съд искова молба на С. била насочена „срещу нарушаването на неговите членствени права като член на С.”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор П. Вл. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата материалноправен въпрос: „За допустимостта определение на въззивния съд да противоречи на разпоредба от устав на политическа партия, чиято законосъобразност е била призната с вписването му с влязло в сила съдебно решение в нарочния регистър на политическите партии при СГС?” В тази връзка касаторът е представил едно решение на СГС, ТК, с-в VІ-7, от датата 30.ІІІ.2010 г., постановено по ф.д. № 1661/1997 г., за което обаче липсват данни то да е влязло в сила. Съответно от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според частния касатор П. Вл. С., бил материалноправният въпрос: „Дали при липсата на детайлна уредба в ЗПП на реда за обжалване на актове на органи на партията, но при наличието на препращаща норма за субсидиарно прилагане на ЗЮЛНЦ, било допустимо с устав на съответната политическа партия да бъдат делегирани права на Националната конференция по упражняване контрол за уставосъобразност на актове на друг висш орган на ПП – Контролен съвет?” Във връзка с първия от така релевираните от касатора С. два материалноправни въпроса той е представил решение на СГС, ТК, с-в VІ-7, от 30.ІІІ.2010 г., постановено по ф.д. № 1661/1997 г., да което обаче няма данни то да е влязло в сила.
Ответната по касация политическа партия „Съюз на демократичните сили”, респ. нейният Контролен съвет, не ангажират становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по оплакването на П. Вл. С. за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на П. Вл. С. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
1. По въпроса за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
Представеното от частния касатор в приложение към изложението му по жалбата решение на СГС, ТК, с-в VІ-7, от датата 30.ІІІ.2010 г., постановено по ф.д. № 1661/1997 г. е можело да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от уведомяването на страните за това пред ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалвания акт на въззивния съд, трябва да е бил разрешен в противоречие с друго „влязло в сила” решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВККС, постановено по реда на отменения процесуален закон по същия правен въпрос. При липсата на данни по делото горепосоченото решение на СГС да е влязъл в сила съдебен акт, обсъждането на въпроса за допустимост на частното касационно обжалване се явява безпредметно.
2. По въпроса за допустимостта на частното касационно обжалване в хипотеза по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Произнасянето на САС е било по въпроса, че с върнатата искова молба на П. Вл. С. е била поискана отмяна на решение, което обаче не е било взето от Националната конференция на С. /т.е. от Общото събрание на такова политическо сдружение/, а от Контролния съвет на същата ПП, т.е. било е от категорията на изрично изключени от обсега на съдебния контрол актове на органи на ПП, който съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е ограничен до законосъобразността на решенията на ОС, респ. НК на С.. Следователно с изцяло хипотетичен характер е релевираният от частния касатор П. Вл. С. материалноправен въпрос дали при липсата на детайлна уредба в ЗПП на реда за обжалване на решения на органи на партията, било допустимо правомощия досежно контрол за уставосъобразност на решения на други партийни органи, принадлежащи изключително на Националната конференция /т.е. ОС на политическото сдружение: арг. чл. 25, ал. 2, т във вр. ал. 1, т. 12 ЗЮЛНЦ/, да бъдат делегирани (възлагани) с клаузи в партиен устав на друг висш орган на партията. Такъв правен въпрос въобще не е бил включван в обхвата на извършваната проверка по реда на чл. 130 ГПК, поради което и в съответствие с постановките по т. 1 на горецитираното тълкувателно решение, той не е обективно годен да обуслови приложимост на частното касационно обжалване в настоящия случай.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2769 на Софийския апелативен съд, ГК, от 27.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 4486/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2