1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 04.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1273/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на И. Г. Д. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 12.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 5939/ 2017 г., с което е върната частна касационна жалба вх.№ 5213/ 20.03.2018 г., подадена от И. Г. Д. срещу определение на същия съд по същото дело № 508/ 12.02.2018 г. (с него е оставена без разглеждане частна жалба на И. Г. Д. срещу разпореждане на Софийски градски съд № 102557/ 05.11.2015 г. по гр.д.№ 19383/ 2014 г.).
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането от 12.09.2018 г. е несправедливо, тъй като го лишава от възможността да защити правата си пред съд. Твърди, че е в тежко материално положение и срещу него се упражнява неоправдана репресия при изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода”. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по жалбата му срещу определението от 12.02.2018 г.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Исковото производство е образувано по молба на И. Д. против „Банка ДСК” АД, ДСИ Н. М. и ДСИ към ТД на НАП М. Б., по която е образувано гр.д.№ 19383/ 2014 г. на Софийски градски съд. С разпореждане от 05.11.2015 г. съдът върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й. И. Д. обжалвал това разпореждане, като с определение № 536 от 11.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 557/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, в сила от 10.03.2016 г., жалбата му била оставена без уважение.
На 06.07.2017 г. И. Д. подал нова жалба срещу акта, с който е приключило производството по гр.д.№ 19383/ 2014 г. на Софийски градски съд. По тази жалба е образувано ч.гр.д.№ 5939/ 2017 г. на Софийски апелативен съд, който с определение № 508 от 12.02.2018 г. оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството, тъй като установил, че обжалваният акт е в сила от 10.03.2016 г. На 20.03.2018 г. по делото постъпила частна касационна жалба вх.№ 5213, с която И. Г. Д. обжалвал определението от 12.02.2018 г. и поискал да бъде освободен от такси и да му бъде предоставена правна помощ. С определение № 1617/ 23.05.2018 г. съдът отхвърлил тези искания. Актът бил обжалван от И. Д. и по жалбата му е образувано ч.гр.д.№ 2477/ 2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. С определение № 298 от 10.07.2018 г. по посоченото дело актът на апелативния съд, с който е отхвърлено искането на И. Д. за освобождаване от такси и за предоставяне на правна помощ, бил потвърден от касационната инстанция. В изпълнение на определението на Върховния касационен съд апелативният съд указал на касатора да представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в седмичен срок (разпореждане от 25.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 5939/ 2017 г.). Тези указания не били изпълнени, затова с обжалваното в настоящето производство разпореждане от 12.09.2018 г. въззивният съд върнал на жалбоподателя частната му касационна жалба вх.№ 5213/ 20.03.2018 г.
Разпореждането е законосъобразно. То е постановено след като въззивният съд е изпълнил задълженията си по администриране на постъпилата на 20.03.2018 г. частна касационна жалба. Съдът е установил, че тя е нередовна и е дал указания за отстраняване на нередовностите. Указанията не са изпълнени в срок, а това е основание за връщане на жалбата. По отношение на взетото от въззивния съд процесуално решение И. Д. не е изложил никакви съображения в подадената жалба срещу разпореждането от 12.09.2018 г. Единствените доводи, които той е изложил, са за тежкото му състояние, което не му позволява да посрещне задължението за плащане на дължимата такса. Тези доводи нямат отношение към настоящето производство, те са били относими за производството по отхвърленото му искане за освобождаване от такси, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт на Върховния касационен съд. Друг състав на Върховния касационен съд не може да проверява законосъобразността на определението на състав на Върховния касационен съд, с което е отхвърлено искането на И. Д. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, тъй като това определение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения няма основания за отмяна на разпореждането, с което частната касационна жалба е върната поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й, затова Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд от 12.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 5939/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: