О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 05 февруари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6571 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3386/13.05.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 159/2014, с което е потвърдено решение № ІІІ-80-192/14.11.2013 на Софийския районен съд по гр.д. № 11059/2013, с което е отхвърлен предявеният иск за увеличаване на издръжката на ненавършило пълнолетие дете от родител, поради промяна на обстоятелствата, при които е определена на основание чл. 150 СК.
Недоволна от решението е касаторката К. Д. П., представлявана от адв. Г. В. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси съставлява ли изменение на обстоятелствата записването на детето в частна детска градина, когато то не е класирано в обществена и съставлява ли таксата за частно детско заведение изключителна нужда на детето, като основание за определяне на допълнителна издръжка, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. К. П., представляван от адв. С. Б. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че издръжката на ищцата е определена по споразумение между родителите й, когато тя е била на 2 години. След като детето е навършило 3-годишна възраст то е кандидатствало в четири детски градини на територията на С. о. и не е класирано, поради което е записано в частна детска градина „Слънчево зайче” със средномесечна такса около 550 лева. Брутният месечен доход на майката, която живее в България е 952 лева, а на бащата, който живее в Германия – около 1.000 евро = 2.000 лева. Нуждата от средства за заплащането на такса в частно детско заведение е изключителна и тя може да бъде удовлетворена само доколкото родителят може да я осигури без особени затруднения. Други промени на обстоятелствата относно нуждата от издръжка и възможността на родителите да я удовлетворят не са доказани.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че издръжката по чл. 143, ал. 2 СК се определя според обикновените нужди на детето (тази издръжка се дължи независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и определена част от нея се изплаща от общината, ако родителят не изпълнява задължението си), докато разходите за такси в частни детски заведения може да бъдат удовлетворени само доколкото родителите могат да предоставят необходимите средства без особени затруднения, като материалните възможности на родителите се преценяват не в абсолютен размер, а според стандарта на живот (необходими средства за квартира, храна, облекло и др.) в мястото, в което те получават дохода си и съответно обичайно местопребивават. Без значение е дали издръжката се претендира под формата на увеличение на определената издръжка, или на допълнителна издръжка, съдът служебно определя правната квалификация на предявения иск и се произнася по основателността на заявената претенция според това дали обстоятелствата в основанието на исковата молба попадат в хипотезата на чл. 143, ал. 2, или в хипотезата на чл. 143, ал. 4 СК.
На ответника по касацията Д. К. П. следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3386/13.05.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 159/2014.
ОСЪЖДА К. Д. П. (малолетна) чрез нейната майка и законна представителка В. П. Ц. да заплати на Д. К. П. от Б.,сумата 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.