О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 05.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 464/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. З. В. – М. като пълномощник на Д. Т. Т., против решението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 25.01.2011 година по в.гр.д. № 329/2010 г. С него е потвърдено решението на Районен съд – Берковица от 04.01.2010 г. по гр.д. № 94/09 г. в частта, с която е постановено изнасянето на публична продан на делбения имот – дворно място, съставляващо УПИ VІ- 546 в кв. 25 по плана на [населено място], с площ 1855 кв.м, с неприложена регулация откъм УПИ .. и ., ведно с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна постройка, в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. Т. Т. за възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Т. Т. против Т. Б. Т. и С. М. Х. иск с правно основание чл. 61, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в имота за разликата над 535 лв. до пълния предявен размер от 5 415.85 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на делбения имот в неин дял. Твърди, че решението е неправилно в частта, с която съдът е постановил изнасяне на публична продан на стопанската постройка, тъй като същата не се намира в УПИ VІ, както е приел съда, а в съседния УПИ VІІ, който е изключен от делбата на основание чл. 345 ГПК. Поддържа също, че изводите на съда относно стойността на извършените от нея подобрения в процесния имот не са съобразени със заключението на изслушаната по делото разширена съдебно – техническа експертиза.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката обосновава наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Счита, че като е допуснал делба на съсобствената с трети лица второстепенна постройка, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановките на ППВС № 4/ 64 г., а като не се е съобразил с фактите и доказателствата по делото, е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 4/64 г., ППВС № 7/ 73 г., решение № 612 от 25.10.1995 г. по гр.д. V 375/95 г. на І г.о., решение № 1095 от 08.10.2008 г. по гр.д. № 4597/07 г. на ІІ г.о. и решение № 916 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 3125/08 г. на ІV г.о.
Ответниците по касация Т. Б. Т. и С. М. Х. чрез своя процесуален представите адв. Ж. С. в писмен отговор на касационната жалба изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено във фазата по извършване на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че делбеният имот- дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, е неподеляем, с оглед приложеното към делото становище на главния архитект на [община], дадено на основание чл. 201 и чл. 203 ЗУТ. След преценка на събраните по делото доказателства е направил извод, че не са налице предпоставките за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на направилата искане в този смисъл съделителка Д. Т. Т., тъй като не се установява към момента на откриване на наследство същата да е живяла в жилището на наследодателя и да не притежава друго жилище. При формиране на този извод се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са посочили, че съделителката Д. Т. не е живяла в дома на родителите си, а само ги е посещавала от време на време. След тяхната смърт в имота се настанил да живее нейният син. Д. Т. и съпругът й притежавали жилище в [населено място], в което живеели отдавна. Последното обстоятелство – че съделителката притежава и друго жилище, съдът е приел за доказано от представеното по делото удостоверение за декларирани данни, издадено от [община], видно от което Д. Т. е декларирала през 1998 г. 1/2 ид. част от жилищен имот в [населено място]. В обобщение съдът е направил извод, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.
По отношение на претенцията на жалбоподателката за заплащане на направените от нея подобрения в делбения имот съдът е приел, че е останало недоказано твърдението й, че част от тях – ремонт на предверие на първия етаж, ремонт на мазе, ремонт на външни стени и изграждане на парна инсталация и на канализация, са направени с нейни средства и труд след смъртта на наследодателите. Поради това претенцията й за разликата над сумата 535 лв., присъдена от първоинстанционния съд, до пълния размер се явява неоснователна.
Първият въпрос, за който се поддържа да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, е свързан с възможността да се допусне до делба второстепенната постройка, която наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица. Твърдението на жалбоподателката е, че същата е изградена в УПИ .., който с решението на Районен съд – Берковица, което в тази част е влязло в сила, е изключен от делбената маса на основание чл. 345 ГПК като съсобствен между наследодателя на страните Т. Х. И. и трети лица. Дали второстепенната сграда е построена в УПИ .. или в УПИ .., е въпрос, който вече е бил разрешен с влязлото в сила на Районен съд Берковица по допускане на делбата, постановено на 29.05.2009 г., с което е прието, че второстепенната постройка е изградена в УПИ .. и е допусната до делба заедно с дворното място и намиращата се в него жилищна сграда. Влязлото в сила решение по допускане на делбата е задължително за съда във втората фаза както по отношение на съделителите и техните права, така и по отношение на делбените имоти. Поради това поставеният от жалбоподателката правен въпрос е ирелевантен за изхода на делото във втората фаза на делбата и не може да обоснове допускане на решението до касационно обжалване.
Вторият въпрос касае задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да постанови решението си въз основа на установените от тях факти и обстоятелства, в каквата насока е костантната съдебна практика и в частност практиката на ВКС. В случая това е сторено, поради което не може да се приеме, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Обратно на твърденията в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, въззивният съд е изложил ясни мотиви защо намира претенцията за заплащане на подобрения за разликата над уважения от първата инстанция размер до пълния заявен размер за неоснователна. Посочил е, че жалбоподателката, чиято е била доказателствената тежест, не е доказала част от претендираните подобрения да са извършени с нейни средства и труд. Доводите за необоснованост на този извод не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съставляват основание по чл. 281, т.3 ГПК за касиране на неправилно решение и не подлежат на разглеждане в тази фаза на касационното производство.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е наведено формално, без да са формулирани конкретни правни въпроси, свързани с предмета на делото и обусловили изхода по него, които според жалбоподателката са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него настоящата инстанция не дължи произнасяне.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 25.01.2011 година по в.гр.д. № 329/2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: