1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 06.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2015 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца „Т. А. Л.“, [населено място], К. срещу постановеното по реда на чл. 294 ГПК Решение № 16 от 11.03.2014г. по в.т.д.№ 339/2013г. на Апелативен съд, Бургас, с което е потвърдено Решение № 112 от 11.07.2011г. по т.д.№ 601/2009г. на ОС Бургас в обжалваната част – отхвърляне на отрицателния установителен иск по чл.694,ал.1 ТЗ на кредитора „Т. А. Л.“ за несъществуване на вземане в полза на ответника [фирма], [населено място] срещу несъстоятелния длъжник – втория ответник [фирма], [населено място] за сумата над 376 253.20лв. до предявения размер 7 552 357.34лв.
В касационната жалба се поддържа твърдение за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила /чл.193,ал.2 и ал.3 ГПК, чл.194,ал.2 и 3 ГПК, чл.7,ал.1, чл.8,ал.2, чл.195,ал.1, чл.154,ал.1 и чл.235,ал.2 ГПК/ и противоречие с материалния закон /чл.75,ал.1 и ал.3 ЗЗД, чл.305 ТЗ/. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество като на основание чл.694,ал.1 ТЗ да бъде установено несъществуването на вземане на [фирма] срещу [фирма]/н/, включено в списъка на приетите предявени вземания по т.д.№ 397/2008г. на Бургаския ОС с размер 7 522 357.34 лв. с източник шест договора за паричен заем и пет фактури за начислени лихви.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /противоречие на обжалваното с ТР №1/2013г. на ОСГТК, Решение № 341 по гр.д.№ 177/2010г. на 2 г.о/ се иска допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос относно възможността за служебно назначаване на вещо лице за установяване на факти, за които страната, носеща тежестта на доказване, е пропуснала да направи съответното доказателствено искане. Поставянето му произтича от становището, че съгласно чл.154,ал.1 ГПК в тежест на кредитора [фирма], чието вземане ищецът оспорва, е да установи, че банковите сметки на получателите на заемни суми са били заверени с наредените от заемодателя, но ответникът пропуснал възможността да ангажира доказателства; същевременно въззивният съд
служебно назначил вещо лице за извършване на тази проверка и по този
начин превишил правомощията си, произтичащи от служебното начало, нарушавайки състезателното начало в процеса. Подържа се, че когато във въззивната жалба липсват оплаквания, съдът не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт. При същата допълнителна предпоставка, обоснована с противоречие на обжалваното с Решение № 44 по т.д.№ 526/2010г. на 2 т.о. е посочен въпросът относно последиците от недоказване на заверяването на банковата сметка на получателя на плащане в хипотезата на чл.305 ТЗ. Твърдението е, че служебно назначената от въззивната инстанция съдебно счетоводна експертиза е установила заверяване на сметките на втория ответник само в две банки, а останалите три банки, чрез които са извършвани преводите, не са предоставили информация, от което според касатора следва, че поради недоказване заверяването на сметките в тях, не е доказано извършването на плащанията- т.е. предоставянето на заемните средства. При същата допълнителна предпоставка и противоречие с Решение № 86 по т.д.№ 682/20101г. на 1 т.о. е поставен процесуалноправният въпрос относно последиците от недоказаност на истинността на документите, чиято автентичност е оспорена. Поставянето му е свързано със становище, че апелативният съд е смесил изключване на доказателства при неизпълнение на задълженията по чл.183 ГПК с въпроса за проверка на истинността на оспорени документи–чл.193,ал.1 ГПК. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК /значими за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и от значение за решаване на делото/ се иска допускане на касационното обжалване по въпросите относно процесуалните последици на представяне на оригинали или официално заверени преписи за сравнение със заверени от страната преписи, чиято истинност е оспорена; неангажирането на доказателства за истинността на документи от представилата ги страна в хипотезите на чл.193,ал.3,изр.второ ГПК. Твърдението е, оспорените договори за заем и фактури са приети за автентични след като са сравнени с представените нотариално заверени преписи и е констатирана идентичност от външна страна.
В писмени отговори ответниците [фирма] и [фирма]/н/ оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В обжалваното решение след като е констатирано, че с Решение №185 от 30.10.2013г. по т.д.№ 813/2012г. на 2 т.о. на ВКС е било отменено предходното постановено по спора въззивно решение и касационният съд е дал изрични указания при връщане делото за ново разглеждане да бъде назначена служебно експертиза /със задача извършване на проверка за заверяване сметката на длъжника във връзка с твърдяните от ответниците плащания на сумите, отпуснати по договорите за заем, сключени между тях/, подробно е обсъдено заключението на изслушаната експертиза. Съдът е посочил, че експертът се е запознал с всички платежни документи, издадени от заемодателя, заверени от неговата банка и приложени в дневните банкови извлечения при заемателя, като по картони за всеки договор са редовно осчетоводени платените от него суми; че всички платежни нареждания, преминали през банката на заемодателя са прегледани и описани от експерта съгласно банковите разпечатки и са получени при заемополучателя; обсъдено е, че на вещото лице са били предоставени данни от две банки, а за преводите през останалите три по обективни причини –преструктуриране на търговските дружества и изтичане срока за съхранение на документи, такива липсват. Апелативният съд е счел, че това не е пропуск в доказването на оспорените факти. Приел е за достоверни данните от експертизата, основани на личното запознаване с оригиналите на платежните нареждания с печата на банката-наредител и банковите разпечатки с приложен екземпляр от заверените нареждания при получателя на сумите, въз основа на което е извършено заверяване на сметката му в банковото извлечение, приложено в счетоводните документи. Обсъдил е и надлежното осчетоводяване в надлежно водените счетоводни книги и кореспондиране на сумите с последващите извършени плащания като връщане на заем. Съобразени са обясненията на вещото лице, въз основа на което е счетено, че може да се направи обоснован и несъмнен извод за постъпване на сумите по процесните 6 бр.договори за заем по банковата сметка на заемополучателя, както и нейното заверяване със сумите, предоставени на трети лица в изпълнението на същите договори. Мотивирано е, че ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност, налага правния извод за пълна доказаност на съществуване на вземането между двамата ответници. Обсъдено е, че едва в писмената си защита пред първоинстанционния съд въззивникът-ищец се е позовал на неподписване на договорите от посочените в тях лица, въпреки че общо е оспорил документите с оглед тяхната автентичност. Формирани са изводи, че оспорване на документ „изобщо“ не може да има и когато страната възразява срещу документ, следва да конкретизира предмета на оспорването; в случая са били оспорени договорите и фактурите с оглед тяхната истинност, но верността на подписите не е била предмет на такова; мотивирано е, че представянето на нотариално заверени преписи пред съда е достатъчно за доказване съществуването на документите и при извършеното сравняване ищецът не е оспорил истинността на подписите, следователно предмет на оспорването не е било авторството на частните свидетелстващи документи, а тяхната вярност – съответствието на удостовереното с действителното фактическо положение.
Становището на състава на ВКС, че предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице, произтича от следното:
Процесуалните действия на въззивния съд, относими към първия поставен въпрос, пряко произтичат и са в изпълнение на задължението му по чл.294,ал.1 ГПК- съобразяване с дадените от ВКС в решението по чл.293,ал.3 ГПК указания за извършване на нови съдопроизводствени действия- служебно назначаване на експертиза с конкретно поставена задача. Именно касаторът в предходната касационна жалба се е позовал на процесуални нарушения по приложението на чл.182 ГПК относно доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги и на това, кога е налице фактът на безкасовото плащане, с оглед разпоредбата на чл.305 ТЗ, поради което и касационното обжалване по т.д.№ 813/2012г. на ВКС, 2 т.о. е било допуснато за проверка за съответствие на обжалваното предходно въззивно решение със задължителната практика на ВКС.
Вторият въпрос е твърдение за допуснати процесуални нарушения при кредитирането на събраните в процеса доказателства, поради което и няма характеристиката на правен. Въззивната инстанция обстойно е обосновала защо приема за завършен фактическия състав на безкасовото плащане. Несъгласието на касатора с тези изводи не може да послужи като основание за достъп до факултативния касационен контрол.
Аналогична –твърдение за процесуално нарушение, произтичащо от несъгласие на касатора с извода на съда е същността и на третия въпрос. Апелативният съд е приел договорите за заем и фактурите за автентични документи и е изложил подробни правни аргументи, че тяхното авторство не е оспорено по надлежния ред и въпросът за автентичността им не е въведен в предмета на спора.
И по трите въпроса позоваването на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК е формално като липсва твърдяното противоречие с цитираната задължителна за въззивния съд практика на ВКС.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по четвъртия въпрос. Той е повторение на третия, а ако биха били налице предпоставките на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, наличието на тези по т.3 е изключено. При формулирането на трети и четвърти въпроси касаторът не държи сметка за решаващите изводи на съда, че предмет на оспорването не е било авторството на частните свидетелстващи документи, а тяхната вярност- съответствието на удостовереното с действителното фактическо положение.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като в отговорите по чл. 287 ГПК такова искане не се съдържа.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 16 от 11.03.2014г. по в.т.д.№ 339/2013г. на Апелативен съд, Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.