2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр. София, 06.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1258 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 78/26.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 249/2016 г., от състав на ВКС, ІІІ гр.отд.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че касационното обжалване на въззивното определение е процесуално недопустимо и е оставил без разглеждане частната касационна жалба. С определението на въззивния съд е потвърдено определение от 08.05.2015 г. по гр.д.№23 480/2015 г. на Софийски районен съд, 70 състав в обжалваната част, с която след прекратяване на производството поради оттегляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е уважено искането на касатора да му бъде върната внесената държавна такса. К. съд се е позовал на т.8 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване.
На основание чл. 274 ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване постановените в заповедното производство определения, включително актовете свързани с произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, каквото е и определението, с което се оставя без уважение искане за връщане на държавна такса, платена също в рамките на заповедното производство. Това разрешение е дадено в цитираното от състава на ВКС ТР на ОСГТК, т.8, като тълкуването, дадено по този правен въпрос е в смисъл, че единствените определения, по отношение на които е допустим контрол от ВКС са тези, с които се оставя без разглеждане частна жалба от въззивен съд, които подлежат на обжалване, но не по реда на чл.274, ал.3 ГПК – какъвто е настоящия случай, а по реда на чл.274, ал.2 ГПК, каквато процесуална възможност ГПК допуска.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, състава на ВКС, ІV гр.отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 78/26.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 249/2016 г., от състав на ВКС, ІІІ гр.отд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.