1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
С., 08.02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1163 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. А. А. от АК-С., против въззивно решение № 1087 от 25.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1168/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, с което като е потвърдено решение № 589 от 17.02.2012 г. на Пловдивския районен съд, VІІ гр. с-в, постановено по гр.д. № 5410/2011 г., е отхвърлен предявеният от касатора иск за причинени вреди от действията на ЧСИ Ат. А. за сумата от 9 558,62 лв., с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставеният правен въпрос е, допустимо ли е при наличие на активна солидарност на взискателите в изпълнителното производство и извършено прихващане от страна на длъжника с вземане срещу единия от солидарните взискатели, съдебният изпълнител да изплати събраната от длъжника сума на другия солидарен взискател по свой избор или извършеното прихващане с вземането на единия солидарен кредитор погасява дълга към всички солидарни кредитори, както и плащането към единия солидарен кредитор чрез прихващане освобождава ли длъжника от задължението му към другия активно солидарен кредитор.
Ответникът по касационната жалба ЧСИ А. А. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск, въззивният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките, при условията на кумулативност, за уважаване на иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, съгласно която разпоредба частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Т.е., за да бъде уважен този иск ищецът следва да установи наличието на незаконосъобразни действия или бездействие на частния съдебен изпълнител при и по повод изпълняваната от него дейност по съдебното изпълнение, настъпването на твърдените вреди, както и причинна връзка между противоправното поведение на ЧСИ и настъпилите вреди. В тази връзка съдът е приел, че в случая не е установено ответникът да е извършил незаконосъобразни действия в качеството му на ЧСИ по изп.д. № 219/2009 г., нито да са настъпили вреди за ищцовото дружество, тъй като по изпълнителното дело, водено от ответника с длъжник ищеца, взискатели са били два правни субекта – [фирма] и И. Т. Д. и като е изплатил процесната сума на единия активен солидарен взискател – И. Д., следва, че и другия взискател [фирма] се е удовлетворил от вземането. Съдът е приел, че действително ищецът е имал вземане по отношение на [фирма], предмет на изп.д. № 31/2007 г. на ЧСИ К. П., което по размер е превишавало вземането на [фирма] срещу ищеца по изп.д. № 219/2009 г. на ЧСИ А., но по отношение на другия взискател И. Д. не е имал такова вземане. Тъй като последният се е противопоставил да бъде извършено прихващане със сумата по изп.д. № 219/2009 г. във връзка с изпратеното запорно съобщение от ЧСИ К. П. до ЧСИ Ат. А., на него като солидарен взискател му е била изплатена сумата от 8082 лв. от ЧСИ Ат. А.. При тези фактически данни съдът е приел, че в случая липсва незаконосъобразно действие на ответника А. в качеството му на ЧСИ по изп.д. № 219/2009 г., тъй като в съответствие с изпратеното му запорно съобщение същият не е заплащал суми на взискателя [фирма], който е длъжник на ищеца по изп.д. № 31/2007 г. на ЧСИ К. П., а заплащането им на солидарния взискател И. Д. е било напълно правомерно. За ищцовото дружество не са настъпили и имуществени вреди, тъй като посредством извършеното на взискателя И. Д. плащане е било погасено задължението на ищеца [фирма], за което дружеството е било осъдено с влязло в сила съдебно решение.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както е формулиран материалноправният въпрос, а именно – допустимо ли е при наличие на активна солидарност на взискателите в изпълнителното производство и извършено прихващане от страна на длъжника с вземане срещу единия от солидарните взискатели, съдебният изпълнител да изплати събраната от длъжника сума на другия солидарен взискател по свой избор или извършеното прихващане с вземането на единия солидарен кредитор погасява дълга към всички солидарни кредитори, както и плащането към единия солидарен кредитор чрез прихващане освобождава ли длъжника от задължението му към другия активно солидарен кредитор, същият не е обусловил изхода на делото, а има теоретичен характер и не е свързан с деликтната отговорност на ЧСИ по см. на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, още повече, че в случая прихващане с процесната сума не е извършено, а ЧСИ е извършил правомерно плащането на единия от солидарните взискатели, спрямо който ищцовото дружество няма вземане.
Ето защо, заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случая не е налице, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, а развитието на правото е предпоставено от обективната нужда чрез корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, каквито доводи в случая не са изложени от касатора. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, когато бъде допуснато касационното обжалване, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1087 от 25.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1168/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, по касационна жалба с вх. № 20887 от 06.08.2012 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: