1
3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 08.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3150 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. П. П., А. П. П., Д. Д. П., тримата чрез адв. Е. С., касационна жалба против решение № 932 от 28. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 231/2018 г. на ОС – Варна, ГО, 3 с-в, потвърждаващо решение № 4609 от 10. 11. 2017 г. по гр. д. № 16697/2016 г. на РС – Варна, с което е допусната съдебна делба на дворно място, находящо се в [населено място], общ. В., съставляващо имот пл. № ….. , за който е отреден парцел № ….. , в кв. ….. по плана на [населено място], с площ от 920 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, между Н. А. П., П. А. Н., Д. Д. П., Д. П. П. и А. П. П., при дялове: Н. А. П. – 2/12 ид.ч., П. А. Н. – 2/12 ид.ч., Д. Д. П. – 2/12 ид.ч., Д. П. П. – 3/12 ид.ч. и А. П. П. – 3/12 ид.ч.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при следните съществени процесуални нарушения: на чл. 269 и 266 ГПК – изразяващо се в предоставяне на възможност на въззиваемите да представят удостоверение за сключен граждански брак между общите наследодатели, без въззивната жалба да е съдържала оплакване за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада; на чл. 235 и 236 ГПК изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, установяващи, че имотът е бил изключителна собственост на А. П. С., а не придобит в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му М. С.. Сочи се неправилност и поради необоснованост на фактическите изводи, както и поради постановяване на решението в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу касаторите иск за делба на процесния имот и сграда.
Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Съделителите П. А. Н. и Н. А. П., чрез адв. С. С., ВАК, изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е допусната делба на процесния имот и жилищна сграда между наследниците на А. П. С. и М. Т. С., съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че А. П. С. е починал на 27. 08. 2002 г. и е оставил за законни наследници М. Т. С. – съпруга и децата си П. А. Н. – ищца, Н. А. П. – ищца и П. А. П. – починал на 17. 01. 2014 г. и оставил за наследници съпругата си Д. Д. П. и децата си Д. П. П. и А. П. П. – и тримата ответници по иска за делба. М. Т. С. починала на 22. 07. 2016 г. и оставила за наследници децата си П. А. Н. и Н. А. П., както и внуците си Д. и А. П. П. – по право на заместване на сина й П. П.. С н.а. № 179/1985 г. А. П. С. е бил признат за собственик по давност на 480 кв.м./ид.ч. части от дворно място, съставляващо парцел ….. – им. ….. , в кв. ….. по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда, цялото с площ от 920 кв.м. На 14. 03. 1986 г., между държавата, представлявана от председателя на ИК на ОНС – [населено място], Варненски окръг, и А. П. С., е сключен договор за доброволна делба, с който А. П. С. е придобил 440 кв.м./ид.ч. от описания парцел срещу заплащане на сумата 880 лв. за уравнение на дяловете. Със саморъчно завещание от 15 март 1999 г., обявено на 18. 06. 2008 г., А. П. П. завещава на сина си П. А. П. процесния недвижим имот. Въз основа на показанията на свидетелите Б. П. С., П. П. П. и Е. Н. А. е прието, че процесният имот е бил на бащата на А. П. С. – П. А. С. (р. 21. 12. 1876 г. и починал на 26. 04. 1961 г.), който след смъртта си е оставил за наследници шест деца, сред които и наследодателят на страните А. П. С.. Върху имота имало кирпичена къща. А. П. С. и съпругата му М. С. от сключването на гражданския си брак заживели в имота, през 1966 г. (пет години след смъртта на П. Ат. С.) построили в него процесната жилищна сграда. Живели в имота до смъртта си. Синът им П. А. С. и съпругата му Д. С. сключили граждански брак 1982 г. и заживели заедно с наследодателите в процесния имот, като надстроили и пристроили жилищната сграда, направили много ремонти и подобрения.
От правна страна съдът е приел, че процесният имот и сграда е бил придобит от А. и М. С. в режим на СИО, на основание придобивна давност (за 480/920 ид.ч.) и делба с държавата (за останалите 440/920 ид.ч.). След смъртта на А. С. през 2002 г. М. С. е придобила на основание прекратена СИО 1/2 ид.ч. Притежаваната от А. С. 1/2 ид.ч. от имота е завещана на сина му П. А., който е станал собственик на същата през 2002 г. За другата 1/2 ид.ч. заветът е недействителен на осн. чл. 19, ал. 1 ЗН. След смъртта на П. А. през 2014 г. придобитата по завещание 1/2 ид.ч. е наследена от съпругата му Д. Д. П. – 1/6 ид.ч. и децата му Д. и А. П. – всеки по 1/6 ид.ч. След смъртта на М. С. през 2016 г. притежаваната от нея 1/2 идеална част е придобита от децата й П. А. – 1/6 ид.ч., Н. А. – 1/6 ид.ч. и внуците й Д. и А. П. – по 1/12 ид.ч. (по право на заместване на сина й П. А.). Така, към настоящия момент съсобственици на имота са: П. А. – 1/6 (2/12) ид.ч., Н. А. – 1/6 (2/12) ид.ч., Д. Д. П. – 1/6 (2/12) ид.ч., Д. П. П. – 3/12 ид.ч. (1/6 по наследство от баща си и 1/12 по наследство от М. С.) и А. П. П. – 3/12 ид.ч. За недоказано и неоснователно е прието възражението на ответниците, че имотът е бил лична собственост на А. П., поради което заветът е породил действие за целия имот, а не само за 1/2 идеална част от същия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса, първият от които касае задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях. Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/2013 г. и с решения на ВКС – решение № 123 от 28. 05. 2014 г. по гр. д. № 7750/13 г., 1 г.о., решение № 390 по гр. д. № 7568/13 г., 4 го.
Въпросът е поставен във връзка с твърдението на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил въведено с въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на приетото като доказателство препис-извлечение от разписната книга към регулационния и кадастрален план от 1931 г., в която като собственик на имота бил записан П. А. С. – баща на наследодателя на страните А. П. С., от което следвало изводът, че П. А. е владял имота от 1931 г. до смъртта си през 1961 г.
Твърдяното противоречие не е налице. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, излагайки собствени фактически изводи и препращайки към фактическите изводи, съдържащи се в мотивите на първоинстанционното решение, по реда на чл. 272 ГПК, с които е извършена преценка и на представения заверен препис от разписен лист към РП от 1931 г. Разгледал е и довода на въззивниците, че завещаният от А. П. С. на П. А. П. недвижим имот е бил лична собственост на А. П. С., а не е имал статут на съпружеска имуществена общност, независимо че е придобит по давност през време на брака на А. и М. С.. В тази връзка въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че наследодателите на страните са били съпрузи (предвид становището по иска с отговора на исковата молба), както и че бракът е сключен през 1949 г., видно от представени пред въззивната инстанция акт за женитба № 35/1949 г. и удостоверение за сключен граждански брак от 21. 03. 2018 г. Прието е, въз основа на събраните гласни доказателства, че А. и М. С. са осъществявали съвместно владение върху процесния имот от сключването на граждански брак до смъртта си – построили са жилищна сграда (наред със съществуващата кирпичена къща на П. П., разрушена след смъртта му през 1961 г.), своили са сградата и мястото, подобрявали са имота. Прието е, че събраните доказателства не оборват, а подкрепят извода на нотариуса в издадения през 1985 г. нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който А. С. е признат за собственик по давност на имота. Прието е, че след като давността е изтекла през време на брака, имотът има статут на СИО, независимо, че констативният нотариален акт е издаден само в полза на съпруга А. С..
На следващо място, писменото доказателство, установяващо записване на П. А. С. като собственик на парцела в разписния лист към РП от 1931 г., не установява факт от решаващо значение за изхода на спора, поради което и поставеният въпрос, свързан с това писмено доказателство, не е от обуславящ изхода на спора характер. Заявеното от касаторите-ответници по иска придобивно основание на завещателя А. П. С. е изтекла в негова полза придобивна давност. Обстоятелството, че към 1931 г. П. С. е владял имота не изключва възможността в периода от 1949 г. (сключването на граждански брак между А. и М. С.) до 1985 г. (снабдяването с констативен нотариален акт по давност) или в периода от 1961 г. (смъртта на П. С.) до 1985 г. и след това до смъртта си А. С. да е владял имота съвместно със съпругата си и същият да е придобит при условията на съпружеска имуществена общност.
Втората група въпроси засягат следните проблеми: а/. придобит ли е в режим на СИО, по давност, недвижим имот, който е бил владян от родител на съпруг, непозовал се приживе на последиците от придобивната давност, ако след смъртта му съпругът-наследник е продължил владението и се е позовал, през време на брака си, на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност; б/. дали при съвладение е достатъчно съвладелецът да ползва имота според предназначението му, да го поддържа и ремонтира, за да се приеме, че е завладял самостоятелно целия имот или следва да извърши действия, преустановяващи осъществяваното владение от съвладелеца; в/. възможно ли държател, допуснат да ползва имота от владелеца, да придобие същия по давност.
Въпросите нямат връзка с установените по делото факти и с доводите на касаторите досежно основанието, на което завещателят А. С. е придобил правото на собственост върху целия имот към смъртта си, поради което разглеждането им не би повлияло на крайния извод за възникнала съсобственост между страните при посочените в решението по допускане на делбата дялове. От събраните по делото доказателства не е установено нито П. С. да е владял имота от 1931 г. до смъртта си през 1961 г., нито А. С. да се е позовал на изтекла в полза на наследодателя си П. С. придобивна давност, нито да е имало съвладение, осъществявано от П. С. и А. С. в периода 1931 г. – 1961 г. Напротив, доказано е А. и М. С. да са осъществявали съвместно владение през време на брака си в период с продължителност поне десет години преди 1985 г. (снабдяването с нотариален акт по давност) – т.е. от 1975 г. до 1985 г. и след това до смъртта си. П. С. се е позовал пред нотариуса на изтекла в негова полза придобивна давност към 1985 г. и придобито от него, а не от наследодателя му право на собственост по давност. Относно придобивното основание на завещателя А. С. касаторите-ответници по иска за делба са се позовали на осъществило се в негова полза оригинерно придобивно основание – давност, а не на наследствено правоприемство от П. С. и придобиване на собствеността от последния към смъртта му през 1961 г. по давност (в който случай наследствена квота на А. С. в съсобствеността би била в размер на 1/6). След като въпросите нямат връзка с твърдените от страните и доказани по делото факти, то същите са поставени хипотетично и разглеждането им не би било от решаващо значение за изхода на спора.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта, поради допуснати нарушения на чл. 266 ГПК и на императивни правни норми (не е конкретизирано кои). Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Първото от тях се свежда до оплакване за неправилност, поради допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 266 ГПК. Дори решението да страда от такъв порок, то самият порок не е от такова естество, че да обуслови очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като тежестта му не е от степен да води до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, в която хипотеза неправилността на акта би била явна. Второто е оплакване за неправилност, поради постановяване на решението в противоречие с императивна правна норма. В тази част твърдението за очевидна неправилност не е обосновано, тъй като не е посочено на коя императивна материалноправна норма, според касатора, противоречат изводите на въззивния съд. Настоящият състав не установява несъобразяване с разпоредбите на ЗС, ЗН и ЗЗД, регулиращи отношенията между страните във връзка със собствеността върху процесния имот.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба претендират присъждане на разноските, направени в производството по чл. 288 ГПК, но по делото няма данни, нито представени доказателства, установяващи извършването на разходи за разглеждане на делото пред настоящата инстанция (за адвокатско възнаграждение или други), които да се възложат в тежест на касаторите, съгласно чл. 78 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 932 от 28. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 231/2018 г. на ОС – Варна, ГО, 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: