4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 560/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 09.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 560/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат П.Т. от ВАК срещу решението на Софийски апелативен съд № 393/16.07.2010 год. по гр.дело № 244/2010 год. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Видинския окръжен съд № 11/16.03.2010 год. по гр.дело № 469/2009 год. ответникът-касатор е осъден на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място], обл.В. сумата 25 473,07 лева, представляваща мораторна лихва за забава при изплащане на дължимата главница – 85 039,91 лева за периода от 19.07.2007 год. до 21.08.2009 год. ведно със съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че в случая се касае за изпълнение на парично задължение, за което няма определен срок, поради което съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава от момента на отправената му покана, за каквато следва да се счита предявената искова молба пред съда.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да конкретизира релевантния за спора материалноправен или процесуален въпрос, като най-общо се позовава на приложението на чл.84, ал.2 и чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], обл.В. не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна стана срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-касатор на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца претендираната мораторна лихва от 25 473,07 лева за забавено плащане при погасяване на дължимата главница от 85 039,91 лева. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че тъй като в случая не се касае за срочно парично задължение съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава от момента, когато е поканен от кредитора да се издължи – това е датата на получаване на писмо изх.№ 11/19.07.2007 год./която предхожда датата на исковата молба/ до момента на окончателното превеждане на дължимите суми по главницата – 21.08.2009 год.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е формулирал съществения с оглед изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито е изложил конкретни доводи, обосноваващи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като най-общо е посочил, че се касае за приложението на чл.84, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за изхода на конкретното дело. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от посочения от касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни в случая не са налице. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, същите са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива или погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.84, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗС са пределно ясни и не се нуждаят от тълкуване. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 392/16.07.2010 год., постановено по гр.дело № 244/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: