О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 26.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3059 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Х. срещу решение № 285 от 25.06.2008 г. на Плевенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 169 от 2008 г., с което е отменено решение № 318 от 02.01.2008 г. на Районен съд- Ч. бряг по гр.д. № 160 от 2006 г. и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявените от Г. Й. Х. срещу О. „С”-с. Ракита, общ. Червен бряг искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ- за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 25 от 31.03.2006 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, за възстановяване на Х. на заеманата до уволнението длъжност в училището и за осъждане на училището да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 930,06 лв., заедно със законната лихва върху нея от 30.05.2006 г. до предявяването на иска.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. Х. с ответното училище на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ е законосъобразна, тъй като неотправянето на предизвестие не рефлектира върху законосъобразността на уволнението и тъй като е било налице посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор на касаторката- намаляване обема на работа.
В жалбата се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че касационното обжалване е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси: дали неотправянето на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ води до незаконност на това прекратяване и дали намаляването на броя на посещаващите полуинтернатните групи ученици от 1 до 4 клас представлява намаление на обема на работата на възпитателката в тези групи. Тези въпроси касаели приложението на разпоредбите на чл.326, ал.4 от КТ и чл.328, ал.1, т.3 от КТ- разпоредби, които според касаторката се нуждаят от тълкуване с оглед точното приложение на закона.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба О. „С”-с. Ракита оспорва жалбата като неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от КТ, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна или противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.
В случая, първият съществен материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, е дали неотправянето на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 от КТ води до незаконност на уволнението на някои от посочените в чл.328 от КТ основания. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с непротиворечивата и последователна практика на ВКС на РБ, според която неотправянето на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение на някои от основанията по чл.328 от КТ не води до незаконосъобразност на уволнението, а в тези случаи работникът може да иска само присъждане на дължимото му съгласно КТ обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Тъй като по този въпрос няма противоречива или непоследователна съдебна практика, няма непълнота или неяснота на правните норми, той не е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Вторият съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е дали намаляването на броя на учениците, посещаващи полуинтернатните групи в ответното училище, само по себе си води до намаляване обема на работа на възпитателя в тези групи или за намаляването на обема на работата от значение е и ангажираността на учениците в учебния процес и запълването на свободното им време в следобедните часове. Този въпрос също не е от значение за точното приложение на закова и за развитието на правото, тъй като той касае приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 от КТ, която не е неясна. Действително, в КТ няма легално определение на понятието „намаляване обема на работата”, но само по себе си това понятие не е неясно, за да е нужно неговото тълкуване. Намаляването на обема на работа винаги предполага по-малко по обем трудови задължения на конкретния работник. В случая въззивният съд правилно е приел, че по-малкият брой ученици от 1 до 4 клас, посещаващи полуинтернатните групи в ответното училище, води и до по-малък обем на работа на възпитателя в тези групи.
Всичко гореизложено налага извод, че в случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския ОС по гр.д. № 169 от 2008 г. Ето защо касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 285 от 25.06.2008 г. на Плевенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 169 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.