О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София 04.03. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 3636/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № R- 75 от 21.04.2008 г. по гр.д. № 44/ / 2008 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от С. В. С. против “П” ЕООД за заплащане на положен от ищеца извънреден труд за периода от 1.01.2001 г. до 4.07.2002 г., ведно с лихви и разноски.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплакване за нарушение на материалния закон- Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с друго решение на ВКС по аналогичен спор- решение № 494/ 29.05.2008 г. по гр.д. № 1423/2005 г. , което изразява практиката на ВКС по този род дела, както и че разглеждането на жалбата ще има значение за точното приложение на закона- основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата както относно нейната допустимост, така и по същество. Поддържа че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане, а по същество същата е и неоснователна, тъй като не е установено през времето на разположение ищецът да е работил ефективно, при който случай само може да му се заплати като извънреден труд съгласно цитираната наредба.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът е за статута на ищеца с оглед установения режим на работа- дали е работил при условията на извънреден труд по чл. 143 и 144 от К. на труда, при условията на дежурство или при условията на разположение по смисъла на Наредбата № 2/ 1994 г. и съответно за начина на определяне на възнаграждението. Претенцията на ищеца е била за часовете, отразени като работно време в графа “дежурство” на форма 76- документът, с който се отчита явяването и неявяването на работа и отработените часове, като е поддържал, че те следва да му се заплатят като извънреден труд.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че тези часове, въпреки че са отразени във форма 76 като дежурство, представляват режим на работа при условията на разположение, въведен от работодателя със заповеди № 32 от 1.08.2001 г., № 53 от 29.12.2001 г. и № 6/ 27.02.2002 г. съгласно споразумителен протокол между дружеството и синдикалната организация от 26.09.2000 г., с който е договорено, когато характерът на работата налага, работодателят да има право да установява задължение на работниците да бъдат на негово разположение с място на разположение ” почивните стаи на територията на пристанище Б. ”, като заплащането става при условията на чл.3, ал 4 от Наредба № 2 / 1994 г. Съгласно цитирания текст от наредбата времето на разположение не се отчита като работно време и се заплаща по Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, а когато през същото време е била и фактически извършена някаква работа тя се отчита и заплаща като извънреден труд. В чл.2 от наредбата е разяснено и понятието “дежурство” като специфична организация на работата. С оглед на така изяснения предмет на спора в задължение на ищеца е било да установи, че времето, за което претендира, действително представлява дежурство по смисъла на наредбата, а ако представлява време в режим на разположение по чл.3 от същата наредба има ли и фактически извършена работа през същото време, за да му бъде заплатена като извънреден труд съгласно чл.3, ал.4 от наредбата. Въпреки че в заповедите на работодателя се използва израза “дежурството с място на разположение” въззивният съд е приел, че се касае не до дежурство по смисъла на чл.2 от наредбата, а до работа на разположение по чл.3 от същата наредба. Приел е също така, че доказателство за този труд е типова форма 76, която се е водела от самия ищец като капитан на влекачите, но както в нея, така и в проверените корабни дневници / т.к. част от дневниците не са били запазени/ експертизата не е констатирала данни за фактически извършена работа през времето на разположение и затова искът е отхвърлен
С. като в жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, отразена в представеното решение № 494/ 29.05.2008 г. е необходимо то да се съпостави с обжалваното и да се прецени дали казусите са идентични. Информация за това може да се извлече от съдържанието на мотивите към решението и от тях е видно, че съдът е разглеждал само установените данни за положен и незаплатен извънреден труд, като е определил дължимото възнаграждение при сумирано отчитане на работното време, с превръщане на нощните часове в дневни и с договореното увеличение от 60% по чл.262 КТ и К. трудов договор. Посочено е, че извънредният труд, за който се присъжда възнаграждение е такъв, който е положен над нормалната продължителност на работното време. Никъде в решението не се обсъжда, че това е труд, положен по време, когато работникът е бил на дежурство или на разположение, нито има данни да е бил определен такъв режим на работа.
С оглед на така направената съпоставка следва да се приеме, че двете решения не са с идентичен предмет на спора, за да се твърди че обжалваното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че е налице противоречиво решаване на един и същ въпрос от съдилищата /от състав на ВКС и от окръжния съд в Б. по настоящото дело/, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не следва да се приема за основателно и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като диференцирането на различните видове работно време, начините на заплащане и видовете възнаграждения са подробно уредени в К. на труда и подзаконовите нормативни актове, няма неяснота или непълнота в дадената регламентация, за да се налага тяхното тълкуване, а причисляването към една или друга форма на труд и заплащане е фактически въпрос, който зависи от доказателствата по делото, така че не може да се твърди, че разглеждането на делото в настоящия случай би представлявало принос за точното приложение на закона или за развитие на правото.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от С. В. С. от гр. Б., вх. № 9837/ 9.07.2008 г. против решение № R- 75 от 21.04.2008 г., постановено по гр.д. № 44/ 2008 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: