О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 05.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 5141/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. Н. В. и З. Х. В. от гр. Д. срещу въззивно решение № 118/29.02.2008 год. по гр.дело № 1026/2007 год. на Д. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му.
Касаторите поддържат основанието на чл.280, ал.1 ГПК, за допускане касационно обжалване на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, относно това, че когато с договор за продажба на недвижим имот се прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитор за вземане по начин, различен от предвидения в закона, привидността обуславя абсолютна симулация на продажбената сделка.
Настоящата инстанция счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, относно така нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо, обсъждайки влязлото в сила решение от 01.07.2005 год. по гр.дело № 972/2002 год. на Д. районен съд, между същите страни, с което е уважен предявеният от С. С. срещу Г. и З. В. ревандикационен иск за недвижимия имот, който е предмет на настоящите искове по чл.26, ал.1, предл.1, 2, 3 и 4 ЗЗД. По ревандикационния иск касаторите са имали качество на ответници и са направили възражение за нищожност на процесната сделка, поради нейната привидност, като извършена за обезпечение на дадени пари в заем. Възражението е обсъдено, като неоснователно и недоказано и по отношение на него е създадено преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В този смисъл единната съдебна практика, както на касационния съд, така и на останалите съдилища, съгласно закона, в неговата разпоредба на чл.152, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД е, че договорът, с цел да се постигне забранен резултат, с позволени средства е нищожен.
Касаторите, в качеството си на оспорващи правото на ищеца за ревандикиране на имота са заявили своето възражение за нищожност на сделката по чл.152, във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД, затова правилно и в съответствие със съдебната практика, въззивният съд, чието решение е предмет на обжалване с касационната жалба не дължи произнасяне по него, заявено вече, като ново възражение по иска срещу касаторите за нищожност на договора от 03.09.2003 год., който е предмет на настоящия спор.
По тези съображения касационният съд счита, че позоваването на касаторите на решение № 132/15.05.2003 год. по гр.дело № 43/2002 год. на ВКС е неотносимо към разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос, за преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, по отношение на всички възражения, които касаторите, в качеството си на оспорващи правото са заявили в предишния спор за ревандикиране на процесния имот, затова не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Аргументи, в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се поддържат, затова съдът не дължи произнасяне по него.
Водим от горното ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 118 от 29.02.2008 год. по гр.дело № 1026/2007 год. на Д. окръжен съд по касационната жалба на Г. Н. В. и З. Х. В. от гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: