О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№166
Гр. София, 29.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1003/2009 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Б. от гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ю. М. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд постановено на 10.06.2009 год. по гр.д. № 764/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 53 състав от 04.11.2008 год. по гр.д. № 2274/2008 год. в осъдителната част въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор „Д” А. гр. С. иск по чл.208 ал.1 КЗ за сумата 16.06.38 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „автокаско”. В останалата част с която СРС е отхвърлил иска за разликата над 1606.38 лева до предявения размер от 3000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че при наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „автокаско” и настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този договор, застрахователят дължи застрахователно обезщетение за нанесените повреди на процесния лек автомобил.
В допълнително изложение към касационната жалба обосновавайки основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т. 3 ГПК касаторът твърди най-общо, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл.208 КЗ и задължението на застрахователя да заплати дължимото обезщетение по застраховка каско, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че е налице противоречива съдебна практика на съдилищата, както и противоречиво разрешаване на този въпрос от първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело. Прилага три решения на Софийски апелативен съд по аналогични дела № 1370/2006 г., № 214/2007 г. и № 2005/2006 год.
Ответникът по касационната жалба „Д” А. гр. С. не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените в касационната жалба доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу „Д” А. иск по чл.208 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „каско”. Прието е за безспорно, че между страните е сключен застрахователен договор „автокаско” за процесния лек автомобил „М” с рег. № С* за периода от 06.06.2007 год. до 05.06.2008 год. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, въззивният съд е приел, че събраните доказателства не доказват причиняването на щетите да е настъпило по начина, който се твърди в обстоятелствената част на исковата молба и в заявената претенция на ищеца пред застрахователя по образуваната ликвидационна преписка № 94679/17.09.2007 г. Поради констатираните несъответствия в причините за инцидента, вида и размера на вредите, начина на отстраняването им, съдът е направил извода, че е налице основание по смисъла на чл.9.3 от Общите условия на договора застрахователят да откаже да заплати обезщетение, тъй като е бил умишлено заблуден с неверни данни за застрахователното събитие от страна на застрахования. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, включително заключението на назначената техническа експертиза и въз основа на тях е направил фактическите си констатации и правни изводи.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил конкретно същественият материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното прилагане на разпоредбата на чл.208 от Кодекса за застраховането и произтичащото от нея задължение за застрахователя да обезщети застрахования при настъпване на застрахователното събитие. В случая, обаче, отказът да се присъди претендираното обезщетение въззивния съд е обосновал с данните по конкретното дело и наличието на специална уговорка в застрахователния договор, която в определени случаи освобождава застрахователя от задължението му да заплати следващото се обезщетение. Този извод е направен въз основа на преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, която е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства включително клаузите на представените Общи условия представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
В тази връзка, приложените към касационната жалба три броя решения на Софийски апелативен съд по конкретни дела не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е предмет на настоящото дело. Неоснователно е позоваването на противоречие между първоинстанционното и въззивното решение тъй като цитираната разпоредба на ГПК има предвид противоречие между влезли в сила съдебни актове по различни дела, а не противоречие между постановените решения от съответните съдебни инстанции по едно и също дело.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняването на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, по погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето на съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.208 КЗ е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение постановено на 10.06.2009 год. по в.гр.д. № 764/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: