О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 16.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 9/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №59 от 29.07.2008г., постановено по в.гр.дело №2409/2007г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, с което е оставено в сила решението от 16.07.2007г., постановено по гр.дело № 1480/2006г. на СГС, пети състав с което е уважен иск на “Н” О. <Оод&@О. гр. С. срещу “Б” О. , гр. С. за сумата от 7675лв., представляваща неизплатено възнаграждение, с включено ДДС, по договор за интернет услуги №618/ 9.11.2004г., за сумата от 3 189.17 лв. за неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД и направените по делото разноски. Релевирани са оплаквания за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът “Б” О. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата “Н” О. <Оод&@О. гр. С.не взема становище по оплакванията в касационната жалба и по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв.
За да уважи частично обективно съединените искове по чл.266, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано от писмените доказателства и назначените експертизи/ техническа и счетоводна/, че страните са обвързани от договор за интернет услуга №618 от 9.11.2004г., допълнително споразумения и три анекса към него, която ответникът е ползвало, но не я заплатило, поради което при условията на чл.301 ТЗ действията по сключване на договора и анексите към него са били потвърдени. Въззивният съд е приложил правната норма за потвърждава не действията извършени без представителна власт, след като е приел за установеното по безспорен начин, че договорът и анексите не са подписани от управителя на дружеството. За неоснователно е прието възражението за неприложимост на чл.301 ТЗ, поради факта, че е направено след предявяване на иска и далеч след подписване на договора. Направен е извод за дължимост на възнаграждението за получените от ответното дружество интернет услуги, като е съобразен периода на действие на договора/17.12.2006г./, вида на получените интернет услуги и уговореното в договора такси. Доколкото възнаграждението не е било заплатено в сроковете по чл.3, ал.4 съдът е присъдил уговорената неустойка по чл.9 от договора/ чл.92, ал.1 ЗЗД/.
В приложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът “Б” О. прави следните оплаквания: въззивният съд грубо е нарушил съществени материални и процесуални правила с приетото за доказани обстоятелства, за които липсват доказателства, приети са за релевантни доказателства, които не са събрани по съответния ред, приети са за представени като доказателства документи, които не отговарят на изискванията за документи и за вида на представянето им в съда, не са обсъдени доводите на жалбоподателя относно законността на приетите по делото документи, от значението им за спора. Твърди се, че разглеждането на делото от ВКС е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за създаване на трайна практика в съдилищата относно точното прилагане на закона и избягване на евентуално различно тълкуване на начините за събиране на доказателства, валидност на доказателствата и доказателствените средства, периметър на действие, точност и доказателствена стойност на заключенията на вещите лица.становяването на документация за тези технологии и услуги с развитието на новия отрасъл в търговските взаимоотношения и свързаното с тях развитие на правото.
Настоящият състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение намира за неоснователно искане за допускане разглеждането на касационната жалба по същество, по следните съображения:
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното или процесуално право/ чл.280, ал.1 ГПК/ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая, в първата част на изложението, си касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по събирането и по оценка на доказателствата по делото/ чл.188, ал.1 ГПК отм/. И. оплаквания касаят неправилност на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по аргумент на чл.281, т. 3 пр. второ ГПК, поради което са ирелевантни за допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът за събирането на доказателствата и тяхната оценка от съда е съществен процесуален въпрос. Доводите на касатора за значението на точното прилагане на процесуалните норми за правилното решаване на правния спор обаче са общи, а и не се отнасят до конкретни разпоредби на ГПК/отм/. Липсват каквито и да е аргументи с какво документите, които се съставят при предоставянето на услуги, свързани с компютърните технологии, се отличават от останалите документи, за да бъде обоснован извод за значението им за развитие на правото. От друга страна по поставените от касатора процесуални въпроси съществува трайна практика, нормите регламентиращи събирането на доказателствата и тяхната преценка от съда са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване, поради което не може да бъде направен извод, че разрешения от съда процесуален въпрос ще е от значение за развитие на процесуалното право.
В заключение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваната му част.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №59/29.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 2409/2007 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: