О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1664
София,15.12.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1455 по описа на трето гражданско отделение за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. о. , район „И” против решение на Софийски градски съд, постановено на 06.02.2009 г. по въззивно гр.д. № 2596/2007 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като противната страна О. Д. Т. чрез адв. П е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, . 1 и т. 2 КТ, които с обжалваното решение са уважени.
Съдът е изложил съображения, че заповедта за уволнение на О. Т. по чл. 325, т. 8 КТ е незаконосъобразна , тъй като работодателят не е доказал, че е осъществен фактическия състав на цитираната правна норма.становено е, че Т. е работил по трудов договор на длъжност, определена за заемане с конкурс. Такъв е обявен, проведен и на първо място е класирана арх. Зегова. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с Т. обаче няма представени доказателства, че З. е назначена и е заела спечелената с конкурса длъжност. Именно поради това е прието, че уволнението на Т. към 19.11.2001 г. е незаконно.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая, не намира приложение хипотезата на чл. 280, т. 3 ГПК, на която се основава касатора и жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане.
Касаторът, въпреки двукратните указания на администриращия съд и проведена процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК, не е формулирал правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и чието разрешаване ще е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
В изложението, представено заедно с касационната жалба е посочено, че ”е налице неточно прилагане на закона поради следните съображения: имаме прекратяване на трудово правоотношение на длъжност, заемане до провеждането на конкурс по КТ. Всички законни срокове и последствия от провеждането му са спазени. Налице са всички предпоставки за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Спазени са изцяло и буквата, и духа на закона. В този смисъл е и цялата съдена практика до момента. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. За развитието на правото е важно да се има предвид точното и правилно прилагане на закона от страна на административните органи. В случая заповедта е издадена правилно и законосъобразно при спазване всички изисквания на закона и процедурата за провеждане на конкурс съгласно КТ.”
В молба от 17.03.2009 г. касаторът аргументирал допускането на касационното обжалване със „съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос, който не е обсъдил и не е взел предвид въззивния съд – осъществяването на сложния фактически състав по назначаването на главен архитект чрез конкурс по КТ.”
С последната молба от 16.04.2009 г. касаторът се е обосновал с „предмета на делото е спор, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Решаването на този съществен за правото въпрос правилно и законосъобразно е от съществено значение за правната доктрина и развитието на правото”.
Предмета на делото се определя от ищеца чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. Доколкото той самият не е изключен изрично от касационен контрол, единственото законово ограничение за касационното обжалване, е обжалваемият интерес.
Допустимата касационна жалба подлежи на предварителна селекция за наличие на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде ясно и точно посочен от касатора, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение.
В случая, въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не са формулирани, няма и обосновка за наличие на някои от другите елементи, уредени в трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно в т. 1, т. 2 и т. 3.
Отделно, в ”изложенията” касаторът се позовава на трудов договор РД-15-487/09.11.2001 г. и акт за встъпване в длъжност от същата дата. Такива документи изобщо не са обсъждани от въззивния съд, но на тяхното съществуване работодателят не се е и позовавал, нито пък ги е посочил като доказателствени средства. Недопустимо е едва в касационното производство страните да навеждат нови фактически твърдения, както и за първи път да сочат и представят доказателства във връзка с материалноправния спор.
В заключение касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение на Софийски градски съд, постановено на 06.02.2009 г. по въззивно гр.д. № 2596/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ