О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1668
София 16.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1458 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „П”А. гр. С. представлявано от изпълнителния директор С срещу решението от 19.02.09г.по в.гр.дело № 1210/07г.на Софийски градски съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата. Прилага копия от решение от 13.12.07г.на СОС по гр.дело № 618/07г. и от решение от 24.02.09г.на СГС ,ІVА в.с-в.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да уважи обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ въззивният съд е приел,че заповед № РД-22-4/17.10.06г.на изп.директор на „П”А. ,с която на основание чл.188 т.3 от КТ във вр.с чл.187 т.3,т.9 и т.10 от КТ дисциплинарно е уволнен ищецът Б,на длъжност” управител на търговски обект-бензиностанция № 4* в гр. С.,е незаконосъобразна. Направен е извод,че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание- уволнение не съответства на тежестта на нарушението,не са взети предвид обстоятелствата,при които е извършено,както и поведението на служителя. С оглед изхода на спора по главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ са уважени и акцесорните искове за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ,като паричната претенция е уважена за сумата 876 лв,представляваща разликата между трудовото възнаграждение за работата,от която незаконно е уволнен и полученото трудово възнаграждение за периода от 3.04.06г. до 18.07.06г.при друг работодател.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Повдигнатите въпроси относно критериите за налагане на дисциплинарно наказание,съответстващо по тежест на извършеното нарушение,както и дали следва да бъде уважен искът по чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1 от КТ за целия претендиран период ако ищецът е постъпил на работа при друг работодател,са разрешени в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Приложените решения са относими към настоящата хипотеза доколкото са по приложението на чл.188 т.3 и чл.189 ал.1 от КТ,но са постановени по казуси,които не са идентични с настоящия,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай.
Направените в изложението оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 19.02.09г.,постановено по в. гр.дело № 1210/07г.на Софийски градски съд по жалба на „П”А. гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.