О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1669
София, 16.12.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1522/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от К. Г. З. и В. Г. З. срещу решение от 11.05.2009г. по гр.д. № 1698/2008г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.1 ЗОДОбВ. Жалбоподателите поддържат, че със същото е са разрешени процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата, както и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване визирани в разоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът – А. за п. , чрез представителя си моли да не бъде допускано касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 21.09.2007г. по гр.д. №11086/2004г. на Софийски ГС, е отхвърлил предявените от К. и В. З. искове срещу Министерство на земеделието и А. за п. за солидарното им осъждане за сумата 9000 лева, обезщетение на основание чл.1 ЗОДОбВ, заявени като частични от 81 529,69 лева.становено е по делото, че със заповед №РД-70-49/10.04.2000г. на жалбоподателите е определено обезщетение за притежавано от праводателя им Г. З. , национализирано мелнично предприятие “П” СД, чрез предоставяне на акции от капитала на “М”АД – 2788 броя на стойност 81529,69 лева, като последното дружество по късно е прекратено чрез вливане в друго предприятие – “С”АД- С. , при което ищците – жалбоподатели са твърдели, че поради бездействие на Министъра на земеделието и храните и незаконни действия на А. по п. , не са могли реално да станат акционери и търпят вреди до размера на акциите, определени им като обезщетение. Съдът е приел за установено, че от Централен депозитар на името на ищците са прехвърлени 2788 броя акции от новото дружество видно от писмо №01-2004-465/01.03.2004г., поради което доколкото държавата, чрез МЗХ, е участвувала в управлението на имуществото на търговското дружество, в което жалбоподателите са имали акции, то това са гражданскоправни взаимоотношения, а не такива на власт и подчинение, като същите съображения са относими и към действията на А. по п. , която също упражнява правата на държавата по отношение на приватизиращите се предприятия. При анализ на всички доказателства съдът е приел, че не се установява незаконно бездействие на орган на МЗХ и незаконни действия на АП, при което в резултат на упражняваната от тях административна дейност да са последвали вреди за ищците-били са обезщетени с 2788 броя акции и точно толкова притежават и във новото дружество, а доколкото има евентуална разлика в стойността на акциите в старото дружество и новото, което последното се е вляло, то тази разлика би могла да съставлява вреда от граждански правоотношения, а не от административни такива.становявайки тези обстоятелства съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.1 ЗОДОбВ като неоснователен.
За да обосноват допустимост на касационното обжалване жалбоподателите са посочили, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, а именно доколко упражняване правата на държавата в търговски дружество във връзка с тяхната п. съставлява административна или гражданскоправна дейност, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Поддържа също така, че в противоречие с практиката на ВКС е дадено разрешение и на процесуален въпрос, а именно относно неизпълнение на задължението на съда визирано в чл.130 ГПК/отм./ да определи при нужда стойността на претендираното обезщетение с помощта на вещо лице. Представят решение от 30.07.2002г. по гр.д. №1710/2003г. ВКС, в което е прието, че съдът допуска съдебно-счетоводна експертиза за определяне размера на обезщетението, когато искът е доказан по размер, решение от 06.06.2006г. по т.д. №27982005г. на ВКС, в което е прието че разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗОСОИ дерогира действието на чл.65, ал.1 ЗЗД, решение от 21.06.2005г. по гр.д. №607/2004г. в което е прието, че кредиторът не може да бъде задължен да приеме нещо различно от дължимото, решение от 02.02.2006г. на Е. съд по правата на човека по делото Й. срещу България, касаещо незаконност на действия на държавата при проведено наказателно преследване, решение от 16.02.2006г. по делото П. и А. срещу България на Е. съд по правата на човека, в който е прието, че ВКС следва да предоставя на страните възможност на справедлив процес, като им даде възможност да обсъждат въпрос от съществено значение за изхода на делото.
В решението е даден отговор на материално правен въпрос от значение за изхода на спора за характера на дейността на държавата при упражняване правата на държавата в търговски дружество във връзка с тяхната п. , но в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз в т.4 на ТР№3 по гр.д. №3/2004г. на ОСГК на Върховният касационен съд, където е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ, като при това органи на държавата следва да действуват с властнически компетенции, т.е. да осъществяват административна дейност, за да бъде ангажирана отговорността им по ЗОДВПГ. Идеята на законодателя чрез ЗОДОбВ е да даде защита на гражданите от незаконни административни актове. В случая между страните са били сключвани гражданскоправни сделки и като е приел, че в между същите е налице спор, произтичащ от съществували между тях граждански, а не властнически правоотношения, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът би бил решаван противоречиво от съдилищата когато дадения отговор на правния въпрос обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение е в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС. В случая жалбоподателите не представят такива решения, поради което не се налага ВКС допускайки касационното обжалване да определи занапред практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна като постанови решението си в съответствие с тази практика.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният за разрешаване въпрос за характера на дейността на държавата при упражняване правата на държавата в търговски дружество във връзка с тяхната п. не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като неговото разглеждане не би допринесло за промяна на трайна, но погрешна практика или за осъвременяване на същата с оглед променените обществени условия, нито законът е непълен или неясен и се налага да се създаде практика по него.
Що се касае до поставения в изложението като важен за изхода по спора въпрос относно неизпълнение на задължението на съда визирано в чл.130 ГПК/отм./ за това, че при нужда стойността на претендираното обезщетение да се определя с помощта на вещо лице, то в случая този въпрос не е обусловил решаващия извод на съда за неоснователност на предявения иск. Същият не е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда и не съставлява основание обуславящо допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.05.2009г. по гр.д. № 1698/2008г. на Софийски градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по жалба на К. Г. З. и В. Г. З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: