3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София, 10 април 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 994 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 95, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на Б. Б. Т., подадена чрез адв. А. М. срещу определение от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 70/2017 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 95 от ГПК на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовностите на подадената от него по същото дело, частна касационна жалба с вх. № 3422/27.02.2017 г.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В жалбата е изложено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
След подаването на молбата за предоставяне на правна помощ, с разпореждане от 11.04.2017 г. апелативният съд е дал указания на жалбоподателя да представи декларация по чл. 23, ал. 3 от ЗПП – по образец, за което му е изпратена бланка, но жалбоподателят не е изпълнил така дадените му указания.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно изискванията на ГПК и ЗПП, за да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ, той следва да извърши комплексна преценка, при която да съобрази доходите на лицето и семейството му, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. От вече представената от жалбоподателя по делото декларация от 04.11.2015 г. съдът е установил, че той получава трудово възнаграждение в размер 300 лв., здравословното му състояние е добро, женен е, но в последваща декларация от 2016 г. (без точна дата) същият е декларирал, че получава доход от 400 лв., че е здрав и не е женен, като по делото липсват данни за доходи от свободна професия, от наеми и хонорари, както и за имущественото състояние на членовете от семейството му, каквито данни той е следвало да декларира, ако беше попълнил декларацията по образец по ЗПП. При липсата на пълни данни за тези обстоятелства и като е приел, че декларациите от 04.11.2015 г. и от 2016 г. (без точна дата) не са актуални, както и предвид неизпълнението от жалбоподателя на дадените му указания за представяне на актуална декларация по образец по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, въззивният съд е приел, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна.
Горните изводи на апелативния съд са законосъобразни, тъй като с неизпълнението на указанията за представяне на актуална декларация по образец и с противоречивите данни, посочени в представените декларации, жалбоподателят е поставил съда в невъзможност да извърши комплексната преценка въз основа на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, дали той разполага или не с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Отделно от горното, от данните по делото се установява, че жалбоподателят вече е упълномощил адв. А. М. да го представлява с правата по чл. 34 от ГПК, като чрез този негов пълномощник е подадена и разглежданата в настоящото производство частна жалба. При това положение жалбоподателят е в състояние сам да организира по-нататъшната си защита по делото – чрез упълномощения от него адвокат, поради което правна помощ не следва да му се предоставя и на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП, тъй като предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Делото следва да бъде върнато на апелативния съд за по-нататъшно администриране на подадената от жалбоподателя частна касационна жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 70/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 95 от ГПК на Б. Б. Т. за предоставяне на правна помощ.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за по-нататъшно администриране на частната касационна жалба с вх. № 3422/27.02.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: