1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 11.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 961 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 9354/31.10.2018 г., подадена от Е. Д. М., приподписана и уточнена от адв. И. Ю., против определение № 3245/24.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4905/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.09.2018 г. по гр.д. № 6039/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата му молба против съдия К. П. К. от Апелативния специализиран наказателен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.
В изпълнение на дадени указания от администриращия съд по делото е приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, от легитимирана страна с правен интерес да го атакува и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първостепенното определение за прекратяване на делото поради предявяване на недопустим иск. Съобразявайки съдържанието на подадената искова молба, Софийски апелативен съд е посочил, че Е. Д. М. е поискал да бъде признато за установено престъпното обстоятелство, че съдия К. П. К. е извършила престъпление на 20.05.2016 г. по в.н.х.д. № 117/2016 г. и противозаконно го е лишила от свобода. Прието е, че съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, както и в случая, когато извършителят не е открит. Целта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК не е да служи като алтернатива на откази на Прокуратурата на Република България да образува наказателно производство.
Не е налице е основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с поставените от касатора въпроси. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това. Законодателят изрично е предвидил в чл. 124, ал. 5 ГПК кога е допустимо установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд. Предишните инстанции са констатирали липсата на визираните в текста хипотези: наказателното преследване да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1 т. 2-5 НПК или да е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК или извършителят на деянието да е останал неоткрит. В исковата молба не се твърди наличие на посочените предпоставки, нито на фактическите твърдения може да бъде дадена правна квалификация на тези предпоставки, макар че обстоятелствената част на исковата молба е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения са ясни. От съдържанието на исковата молба, която в която ищецът подробно е посочил фактите, от които произтича искането, не може да се изведе наличие на някоя от причините, предвидени в НПК, в които наказателно преследване е изключено, поради което гражданският иск за установяване на престъпни обстоятелства е недопустим, както е прието в обжалваното определение. Разпоредбата на чл. 130 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Недопустимият иск обуславя връщането на исковата молба /определение № 577/30.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4444/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 870/29.11.2010 г. по ч.т.д. № 656/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. и др./. Поради изложеното не може да се възприеме тезата, че формулираните въпроси „Длъжен ли съдът да изясни всички твърдения на ищеца преди да извърши правна квалификация на предявения иск, като за целта му даде указания за уточняване на правнорелевантните факти?“ и „Следва ли съдът да осигури безплатна правна помощ на ищец, за който е установено, че няма достатъчно средства, когато е неправено изрично искане за това и когато исковата му молба не е достатъчно ясна, за да позволи на съда да направи точна правна квалификация на предявения иск?“ са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Още повече, че вторият от тях е фактически и не е свързан с конкретно правно разрешение на съда. Действително първоинстанционният съд е отказал допускането на поисканата правна помощ от ищеца по реда на чл. 94 ГПК, това произнасяне с определение от 09.05.2018г. е подлежало на самостоятелно обжалване, атакувано е пред въззивния съд и не е част от предмета на настоящото дело.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения въпрос „Обвързан ли е съдът от посочената в исковата молба правна квалификация на предявения иск?“. Трайна е практиката на касационната инстанция, включително и обективирана в приложеното от касатора решение, според която съдът въз основа на фактите, наведени в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, определя сам правната квалификация на претендираните права, като невинаги съответства на тази, дадена от ищеца. В случая ищецът Е. Д. М. ясно е заявил претенцията си да бъде признато за установено, че съдия от специализирания наказателен съд е извършила престъпление спрямо него, но от фактическите твърдения, на които е основал иска си, не се извеждат законоустановените предпоставки по чл. 124, ал. 5 ГПК. Ето защо не може да се приеме, че поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, доколкото крайното му разрешение е резултат от преценката относно недопустимостта на предявената претенция по гражданскоправен ред, а не нейното съдържание и квалификация.
Настоящият съдебен състав не намира въззивното определение да е очевидно неправилно. Частният жалбоподател не е мотивирал наличието на това основание за допускане до касационна проверка. При служебната проверка не се разкрива нарушение на материалния или процесуалния закон, а атакуваното определение е обосновано, при извършен подробен анализ на данните по делото и нормативната уредба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3245/24.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4905/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.09.2018 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 6039/2018 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: