ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София,11.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 573/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. П. Л. от [населено място] чрез адв. С. В. , на Софийски районен съд , чрез юрисконсулт Ел. М. , на Агенция „Митници“ , чрез юрисконсулт Ст. А. и Великотърновката апелативна прокуратура срещу решение № 181 от 19.10.2009 год. по гр.д. №321/2009 год. на Апелативен съд [населено място].
Касаторът Й. Д. В. обжалва решението в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове по чл. 2,ал.1,т.2, пр.1 ЗОДОВ срещу Агенция „Митници“, [населено място], Районен съд [населено място] и Прокуратурата на РБ за солидарно заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 251,ал.1 НК, както следва : за размера над 8 000 лв. до претендираните 15 000 лв. неимуществени вреди, за размера над 28 859,12 лв. до претендираните 185 592,36 лв. пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение , за сумата от 73 364,68 лв. пропуснати ползи от неполучени социални помощи, за сумата 1326,34 лв. за заплатени такси за багажна клетка и пощенска кутия в [населено място] и преводна такса от 30,75 лв., за сумата от 1044,80 лв. – направени разходи за автобусни билети, за сумата от 202 лв.- направени разходи за превод на документи, за сумата от 1450 лв. адвокатски хонорар по воденото наказателно дело.
Софийският районен съд , Апелативна прокуратура [населено място] и Агенция „Митници“, [населено място], обжалват решението в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на П. П. Л. сумата от 4000 лв,. , представляващи разликата над присъдените от първата инстанция 4 000 лв. до присъдените от въззивната инстанция 8 000 лв. обезщетение за претъпени неимуществени вреди , за сумата от 28 859,12 лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение , за сумата 881,89 лв. представляваща стойността на самолетен билет в една посока за връщане в САЩ и сумата 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по воденото наказателно производство , ведно със законната лихва, считано от 14.07.29004 год. до окончателното им изплащане, за сумата от 350 лв. обезщетение за пропусната полза от лихвата върху сумата от 8 000 щ.д. за периода от 11.10.2000 год. до 30.09.2004 год. разликата над 4000 лв. до 8 000 лв.
В касационните жалби на Софийски районен съд и Агенция „Митници“ се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
В касационната жалба на Апелативна прокуратура ,гр. Велико Т. се иска отмяна на решението в обжалваните части изцяло или частично по отношение размера на присъдените имуществени и неимуществени вреди.
Към касационната жалби са представени изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
С оглед разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК процесуално недопустима се явява жалбата на П. П. Л. досежно въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете му за имуществени вреди в размер на сумата 30,75 лв. преводна такса и сумата от 202 лв. направени разходи за превод на документи.
На същото основание процесуално недопустими са касационните жалби на Районен съд [населено място], Апелативна прокуратура [населено място] и Агенция „Митници“ срещу решението в частта, в която са уважени предявените срещу тях искове за претърпени имуществени вреди в размер на 881,89 лв., представляваща стойността на еднопосочен самолетен билет до САЩ, в размер на 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по воденото наказателно производство и в размер на сумата от 350 лв. обезщетение за пропусната полза от лихвата върху сумата от 8 000 щ.д. за периода от 11.10.2000 год. до 30.09.2004 год.
В тези части касационните жалби на страните следва да се оставят без разглеждане като процесуално недопустими.
В останалите части касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата ,
обусловена от редовността й, при въведената факултативност на
касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са
удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
На първо място жалбоподателят следва да е формулирал
материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая това изискване на закона не е изпълнено от касатора П. П. Л. . Представеното от него изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съдържа бланкетно посочване , че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос , който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото -чл. 280,ал.1,т.2иЗГПК.
Правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, не е посочен и в изложението на Агенция Митници, [населено място] и Апелативна прокуратура [населено място]. Направените в изложенията на двамата касатори доводи на практика представляват оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваните части , които могат да бъдат предмет на обсъждане едва в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото такова.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в TP № 1/2009 на ОСГКТК на ВКС, т. 1 от мотивите/ непосочването на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато, доколкото това се явява основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Отделно от това двамата касатори не са посочили и обосновали нито едно от допълнителните основания за допустимост, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 иЗ ГПК год.
В представеното от Софийския районен съд изложение като материалноправен въпрос може да бъде конкретизиран този относно изискването за наличие на причинно – следствена връзка между претендираните имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение и незаконното обвинение като елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ .Касаторът счита, че със въззивното решение този въпрос е решен в противоречие посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС, / ППВС №4/68 , ТРОСГК на ВКС №3/22.04.2005 год., Р № 1258/10.01.2008 год. по гр.д. № 730/2006 год. на ВКС, IV г.о., Р № 1199/11.02.2009 год. по гр.д. № 34497/2007 год./
Като материалноправен въпрос е посочен и този за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД като според касатора размерът на обезщетението е определен от въззивния съд без да е взел предвид комплексното действие на различните фактори ,поради което по този въпрос решението е постановено в противоречие с т.11 от ГШВС №4/68 год.
Не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по посочените от касаторите въпроси.
По въпроса за причинно следствената връзка между незаконото обвинение и претърпените вреди от неполучено трудово възнаграждение съдът не се произнесъл в противоречие със сочената практика на ВКС.Следва да се има предвид ,че в случая претърпените вреди от неполучено възнаграждение не следва да се свързват единствено , с датата на която на пострадалия е наложена забрана за напускане на страната, а изобщо със започналото срещу него наказателно производство,започнало значително по — рано, а именно с образуваното на 12.10.2000 год. от Митница „Аерогара София- Т.“ дознанание срещу него. Същевременно за да приеме за основателна претенцията в присъдения размер, съдът е взел предвид и събраните многобройни доказателства за това, че пострадалия е упражнявал сочената от него трудова дейност в САЩ , което прави вероятно, че същия би могъл да я упражнява в случай , че не е бил разследван и подведен под наказателна отговорност .
Същевременно при определяне на обезщетението за претърпените от пострадалия неимуществени вреди , въззивният съд се е съобразил със задължителните указания , дадени във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД с ППВС № 4/ 1968 год. като подробно е посочил при преценката на какви критерии определя размера на обезщетението, като в тази насока са били събрани и обсъдени данните както от събраните гласни доказателства, така и изслушаната по делото съдебно психиатрична експертиза Следователно размерът на обезщетение не е определен бланкетно „ по справедливост“, а при съобразяване на относимите към този размер обстоятелства.
С оглед на изложеното касационно обжалване на постановеното въззивно решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на 30-
то г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалбата на П. П. Л. срещу въззивно решение № 181 от 19.10.2009 год. по гр.д. №321/2009 год. на Апелативен съд [населено място] в частта, с която са отхвърлени исковете му за имуществени вреди в размер на сумата
30,75 лв. преводна такса и сумата от 202 лв. направени разходи за превод на документи, КАКТО и касационните жалби на Районен съд [населено място], Апелативна прокуратура [населено място] и Агенция „Митници“ срещу решението в частта, в която са уважени предявените срещу тях искове за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 881,89 лв. представляваща стойността на самолетен билет в една посока за връщане в САЩ, в размер на 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по воденото наказателно производство срещу П. Л. и в размер на сумата от 350 лв. обезщетение за пропусната полза от лихвата върху сумата от 8 000 щ.д.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 181 от 19.10.2009 год. по гр.д. №321/2009 год. на Апелативен съд [населено място] в останалата част.
В частта в която касационните жалби са оставени без разглеждане, определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: