Определение №167 от 18.4.2017 по гр. дело №4512/4512 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№167

гр. София, 18.04.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№4512 и присъединеното към него ч.гр.д. №4511 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 304 от 08.03.2016г. по гр.д. № 3433/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1937 от 02.05.2012г. по гр.д. № 1380/2010г. на Варненски районен съд за отхвърляне на иска на М. Щ. Г., заместена в хода на процеса от наследниците си В. П. Г. и Ж. П. И. за установяване, че Н. С. К. не е собственик на недвижим имот, представляващ пл. № 494 по ПНИ на СО „М. рид, Б. чешма и Д.”, а по кадастралната карта, съставляващ имот с идентификатор 10135.2516.4775 с площ от 500 кв.м. и имот с идентификатор 10125.2516.4776 с площ от 414 кв.м.
Касационната жалба е подадена от Ж. П. И. чрез адв. А. Г.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и по-конкретно за надлежно предоставяне право на ползване и за съществуването на сграда по критериите на §1в ДР ППЗСПЗЗ. Същото допълнително основание се поддържа и по въпроса за задължението на съда да изложи мотиви по последната предпоставка за придобиване право на собственост от ползвателя – заплащането на земята в определения от закона срок, както и по наличието на основание за придобиване на имот с площ от общо 919 кв.м., след като законът допуска придобиване на земя до 600 кв.м.
Касационна жалба е подадена и от В. П. Г. чрез адв.С. С.. В нея се поддържа, че делото е било решено правилно до отмяната му, а след това „нещо се объркало” и не е ясно защо без наличието на нови обстоятелства или писмени доказателства, е налице отменително решение. Изтъква, че новите доказателства са се намирали в кориците на делото – към касационната жалба, но е настъпила процесуална преклузия. При излагане основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите: 1/ защо съдът не уважава установителния иск на ищците, след като ответниците не са осъществили нито една от предпоставките на §4а ЗСПЗЗ§; 2/ вярно ли е, че по постановеното решение има превратно тълкуване на доказателствата, представени от ответницата; 3/ може ли и на какво правно основание съдът да приема за доказани непълни, неточни и неустановени твърдения и факти, които се основават на косвени доказателства; 4/ защо ищецът не може да реализира правата си поради т.нар. преклузия, която е очевидна, а ВКС може под формата на нови и важни документи да отменя решение; 5/ има ли шиканиране на права от страна на ответницата по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и ако няма защо ВКС е уважил молбата й. Като съдебна практика е посочено Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК и определение на ВКС, ІV г.о.
Ответницата Н. С. К. чрез пълномощника си адв. К. е представила писмени отговори на двете жалби, в които поддържа становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Подпомагащите страни С. М. И. и М. И. И. не вземат становище.
Към настоящето производство е присъединено ч.гр.д. № 4511/2016г. То е образувано по частни жалби на касаторите В. П. Г. и Ж. П. И. срещу определение № 1259 от 16.05.2016г. на Варненски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК съдът е изменил въззивното решение в частта за разноските, като е осъдил частните жалбоподатели – ищци в процеса да заплатят на ответницата допълнително разноски в размер на 2857,67 лв. Двамата жалбоподатели намират определението за неправилно. В частната жалба на В. Г. се изтъква, че в съдебно заседание не е направено искане за присъждане на разноски за целия процес, а в частната жалба на Ж. И. се сочи, че не е представен списък на разноските и поради това страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост на земеделски имот в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, предявен от бившия собственик, на който е признато правото на възстановяване при условията на §4-4л, против ползвател, който претендира да е придобил правото на собственост на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Въпросът за допустимостта на иска е разрешен при предходно разглеждане на делото от касационната инстанция. Производството пред въззивния съд се развива по реда на чл. 307, ал.3 ГПК след отмяна на постановеното влязло в сила решение по спора.
Установено е по делото, че с решение № 1191 от 21.01.2005 г. на ОСЗГ [населено място] е признато правото на собственост на наследниците на Щ. Д. А. върху няколко земеделски имота, попадащи в терен по § 4 в землището на [населено място], кв. В., в това число и нива с площ 6.700 дка в м.”К. али”, съставляваща имот пл.№ 3640 по стар кадастрален план. Част от този имот е имот пл.№ 494 по ПНИ на м.”Б. чешма и Д.”, предмет на предявения от М. Щ. Г. отрицателен установителен иск за собственост.
През 1994 г. по молба на Н. С. К. за придобиване право на собственост по реда на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, е извършена оценка на 600 кв.м. от имот в м. ”М.”, целият с площ от 800 кв.м, в който има построена сграда с разгърната площ 10 кв.м. Правото си да придобие собствеността върху имота Н. К. е установила с удостоверение № 236 от 11.03.1982г. на ОбНС-В. за предоставено право на ползване и строително разрешение за сграда от 12 кв.м и тераса от 3 кв.м. от 1978г. В производството по отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК като нови доказателства, касаещи предоставеното право на ползване са представени: протокол № 4 от заседание на ИК на ОбНС-В., проведено на 11.03.1981г., докладна записка от Р. К. – зам.председател на ИК на ОбНС-В., опис на картотекираните слабопродуктивни земи съгласно ПМС № 1 от 07.01.1981г. в землището на кв.В., списък на граждани, получили под наем пустеещи места на ДПФ, които се предоставят за безвъзмездно ползване съгласно ПМС № 76 от 05.12.1977 г. От тях се установява, че на Н. К. е било предоставено право на ползване върху хавра в местн. „М.” с площ 800 кв.м. Стойността на земята с площ 600 кв.м., възлизаща на 32 400 лв., е заплатена от Н. К. през 1994г. По-късно, въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти е одобрена оценката на 319 кв.м от имот пл.№ 494, която също е заплатена от Н. К. през 2009г. и е издадена заповед на кмета за придобиване право на собственост и върху доплатените 319 кв.м от имот пл.№ 494, целият с площ 919 кв.м. Установено е, че през октомври 1992г. във вилата на Н. К. е възникнал пожар, при който са изгорели нейни лични документи.
При горните обстоятелства Варненски окръжен съд с обжалваното решение е приел, че са осъществени предпоставките за придобиване право на собственост от ползвателя. На първо място е изложил съображения, че новите доказателства, послужили като основание за отмяна, установяват надлежно предоставено право на ползване. На следващо място е намерил за установено наличието на построена сграда към 1.03.1991г., която е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване, електрифицирана и водоснабдена, т.е. отговаряща на тълкувателната норма на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, която сграда впоследствие е засегната от пожар. В тази насока съдът е ценил както служебната бележка, удостоверяваща възникналия пожар през 1992г., така и показанията на свидетеля Ж., описващи вилата преди пожара. По отношение на последната предпоставка – заплащане на земята, съдът е взел предвид писмените доказателства, установяващи плащане на първоначална площ от 600 кв.м. и последващо такова на допълнителна площ от 319 кв.м. на основание § 4з, ал.2, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ. При горните изводи съдът е заключил, че правото на собственост на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ е придобито от ответницата и предявеният срещу нея отрицателен установителен иск е неоснователен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Жалбата на Ж. И. поставя най-общо въпросите за предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Изтъква противоречива практика досежно предоставянето на правото на ползване, като се позовава на решение, в което при представено удостоверение за право на ползване въз основа на същия протокол на ОбНС-В. е прието, че не е доказано надлежно предоставяне на право на ползване. Тук следва да се изтъкне, че обжалваното решение на Варненски окръжен съд е постановено при наличие на различни доказателства, представени в производството по отмяна, които напълно изясняват реда и основанието за предоставяне на имота за ползване. Затова противоречиво решаване на въпроса не е налице. По въпроса за изискванията, на които следва да отговаря сградата в имота, касаторът се позовава на съдебна практика, която датира преди приемането на Тълкувателно решение № 2/2011г. на ОСГК и поради това е неприложима. Повдигнатият на последно въпрос, че липсват мотиви на съда по възражението за несвоевременно заплащане цената на земята, също не може да обуслови достъп до касационен контрол. Съдът е преценил събраните доказателства за плащане цената на земята на две части и е счел, че е спазен предвидения в закона ред за придобиване както първоначално на площта от 600 кв.м., така и по-късно на остатъка от 319 кв.м., за който е издадена Заповед по §4к, ал.7 ПРЗ ЗСПЗЗ. Правилността на този извод не може да се преценява в рамките на производството по допускане на касационно обжалване.
По жалбата на В. Г.. Поставените в нея въпроси нямат характер на правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, а именно такива, които са разрешени от съда в обжалвания акт и имат решаващо значение за изхода на спора. Формулираните въпроси съставляват питания дали са правилни или не определени действия и изводи на съда и най-вече дали правилно е допусната отмяна на влязлото в сила решение. Това са въпроси, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Именно в соченото жалбоподателката Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се приема, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Съобразно изложеното не може да се допусне касационно обжалване и по двете жалби.
По частните жалби.
Същите са неоснователни. В решението съдът е присъдил разноски в полза на ответницата по иска, като е взел предвид само тези, направени в производството по отмяна и при новото въззивно разгреждане на спора. С обжалваното определение съдът, по реда на чл. 248 ГПК, е присъдил и разноските, направени от ответницата за всички предходни инстанции /за първата инстанция и за въззивно и касационно обжалване/. Несъмнено е, че предвид изхода на спора /отхвърляне на иска спрямо ответницата/ тя има право на разноските за водене на делото във всички инстанции. Несъстоятелни са доводите на частните жалбоподатели, че разноските не са поискани своевременно – по време на устните състезания пълномощникът е поискал присъждане на разноски, искането е потвърдено и в приложената писмена защита, представена в определен от съда срок. Вярно е, че пред Варненски окръжен съд по гр.д. № 3433/2015г. е приложен само списък за разноските за производството по отмяна и за висящото въззивно производство, но видно е, че списъци с разноски са представяни от страната пред всяка от инстанциите, разглеждащи спора. Предвид изложеното дължимите от частните жалбоподатели /ищци в процеса/ разноски са правилно определени и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
За настоящето касационно производство Н. К. е направила разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304 от 08.03.2016г. по гр.д. № 3433/2015г. на Варненски окръжен съд по касационните жалби на В. П. Г. и Ж. П. И..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1259 от 16.05.2016г. постановено от Варненски окръжен съд на основание чл. 248 ГПК по същото дело.
ОСЪЖДА В. П. Г. от [населено място], кв. В., [улица] Ж. П. И. от [населено място], кв. В., [улица] да заплатят на Н. С. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ап.14 сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top