О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София, 18.05. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1708 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. П. К. против определение № 592 от 01.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 424 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 76 от 19.04.2016 г. по гр. дело № 477/2015 г. на Оряховския районен съд за допълване на решението по делото с присъждане на още 621,40 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли то да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като противоречи на т.20 от ТР № 6/2013 г. по тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГТК по въпроса за определяне цената на иска и като следствие-на начина на определяне на размера на адвокатското възнаграждение. Застъпва становището, че приложимата норма за цената на иска за несъществуване на договор за аренда е чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, а не т.5 на същия член, която се отнася само за договор за наем.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] я счита за недопустима, а по същество-за неоснователна.
За да се произнесе по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд взе предвид следното:
[фирма] е предявил срещу С. П. К. иск за установяване несъществуването на договорно правоотношение, основано на сключен на 18.11.2014 г. договор за аренда между него и първия ответник Г. И. П.. Производството по този иск е прекратено с необжалваното в тази част решение № 27 от 29.02.2016 г., постановено по гр. д. № 477 по описа за 2015 г. на Оряховския районен съд. В решението е прието, че разноските на С. К. са прекомерни, поради което са намалени от 1 500 лв. на 878,60 лв. и тази сума е присъдена. Молбата на С. К. за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на разликата над 878,60 лв. до 1 500 лв. е оставена без уважение и с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил този отказ на първоинстанционния съд. Различието при изчисляване на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение между съдилищата и касатора се състои в начина на определяне на цената на иска, по който производството е прекратено. Съдилищата приемат, че цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.5 от ГПК е равна на наема за една година-11 649,50 лв./232,99 декара по 50 лв. на декар/. Жалбоподателят твърди, че заради разликите между договора за наем и договора за аренда не се прилага т.5, а т.4 на чл.69, ал.1 от ГПК и цената на иска е равна на арендата за десет години/макар в случая договорът да е сключен само за пет стопански години/. С оглед тези съображения в обжалваното въззивно определение поставеният от касатора въпрос е от решаващо значение за изхода на спора относно дължимите разноски. Даденото от съдилищата разрешение обаче не противоречи на т.20 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 682012 г. на ОСГТК на ВКС. Тази точка се отнася до напълно различен случай на определяне на размера на държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно основание. Тогава държавната такса се определя от стойността на договора съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК. Настоящата хипотеза се отнася за определяне на цената на предявен иск за несъществуване на правоотношение по договор за аренда. По този въпрос съществува практика на ВКС, съдържаща се в определения № 25 от 18.02.2011 г. по т.. № 493 по описа за 2010 г. на Първо Т.О., № 56 от 25.02.2013 г. по т. д. № 331/2012 г. на ТК, 167 от 19.03.2015 г. по ч.т.д. № 403/2015 г. на Първо Т.О. на ТК, която е представена по делото и е съобразена от съдилищата. Според тази практика договорът за аренда е разновидност на договора за наем, затова при определяне цената на иска се прилага нормата на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК. Цитираното от касатора определение № 722 от 24.10.2013 г. по ч. т.д. № 3067 по описа за 2013 г. на Първо отделение на ТК на ВКС не противоречи на тази практика. При внимателен прочит на това определение става ясно, че според състава на ВКС цената на иска е ирелевантна към разгледания случай и прекратителното определение е потвърдено по други съображения-че искът е недопустим, тъй като развалянето на договор за аренда, сключен за срок от десет години, е извънсъдебно, а не по съдебен ред. За другия съдебен акт, на който касаторът се позовава-определението на Ловешкия окръжен съд по ч. гр. д. № 212 по описа за 2014 г., няма данни за влизане в сила. Определенията на Врачанския окръжен съд от 11.01.2013 г. по ч. гр. д. № 13/2013 г. и на Сливенския окръжен съд от 11.02.2015 г. по ч. гр. д. № 23 по описа за 2015 г. са постановени в смисъла на утвърдената от ВКС практика.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение съответства на практиката на ВКС и не противоречи на т.20 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 682012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК. Не съществува противоречива практика на съдилищата, която да обуслови приложението на т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което и на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 592 от 01.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 424 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на С. П. К. срещу определение № 76 от 19.04.2016 г. по гр. дело № 477/2015 г. на Оряховския районен съд за допълване на решението по делото с присъждане на още 621,40 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: