О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С. 18.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. ч.гр.д. № 1837 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от А. Е. А. и Л. М. А., двете от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Боева против определение № 36 от 23.01.2018г. по ч.гр.д.№ 42/2018г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба против определение № 838 от 10.03.2017г. по ч.гр.д.№ 150/2017г. на САС. Считат същото за незаконосъобразно и искат да бъде отменено, като съдът се произнесе по съществото на спора. Считат, че допустимостта на спора, произтича от функцията на върховната инстанция да осъществява върховен надзор за точно и еднакво прилагане на закона.
Ответната по жалбата страна счита частната жалба за неоснователна.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
Настоящите жалбоподателки са подали касационна жалба срещу постановен въззивен акт, с правно основание чл.124 ГПК.
С разпореждане № 42248 от 19.08.2016г. по гр.д.№ 14958/2015г. на СГС – касационната жалба е върната, на основание чл.280 ал.2 т.2 ГПК, с оглед цената на иска /която е под 20 000лв., при спор във връзка с търговска сделка/.
След обжалване, така постановеното разпореждане е потвърдено с определение № 838 от 10.03.2017г. по ч.гр.д.№ 150/2017г. на САС.
Последвала е частна жалба, която със сега обжалваното определение № 36 от 23.01.2018г. по ч.гр.д.№ 42/2018г. на ВКС е оставена без разглеждане, поради недопустим предмет, с изложени три съображения: 1.Апелативният съд, упражнявайки компетентността си по чл.274 ал.2 изр.1 действа като контролно-отменителна, а не въззивна инстанция, 2. Възлагането на Апелативният съд на компетентност, която в старата редакция принадлежеше на ВКС, обосновава цел на законодателя да разтовари върховната инстанция, което изключва корелативно тълкуване на чл.274 ал.3 т.1 ГПК за предвидена възможност за обжалване, 3. Не е налице и хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, защото определението, с което апелативният съд потвърждава разпореждане за връщане на касационна жалба е от значение за основното/исковото/, а не за „друго” производство.
Ж. оспорват посочените доводи и считат, че няма основание да се смята, че с редакцията на чл.274 ал.2 ГПК /изм.ДВ бр.50/2015г./, законодателят е ограничил достъпа до касационно обжалване на преграждащите развитието на производството определения.
Изложените две становища съвпадат с установената, към настоящия момент, противоречива практика по въпроса :”Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?”, във връзка с което е образувано т.д.№ 2/2018г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно решението по т.д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, при констатирано противоречие в практиката на отделни състави на общо събрание на всички съдии от съответната колегия (колегии), отделен съдебен състав не може да разреши конкретен висящ спор, преди да се постанови тълкувателно решение, с което практиката да бъде уеднаквена. Това налага, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 1837 по описа на 2018г. на Върховен касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№ 2/2018г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.