3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
София, 20.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2373/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №991 от 14.05.2016 г. по гр.д. № 3069/2015 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба- Г. Р. Х. от [населено място], чрез процесуалният си представител- адв. Н. Н. е на становище,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпросът – „ Кръстословицата явява ли се защитен обект на авторското право като вид литературно произведение.”Касаторът е поддържал, че този въпрос бил от значение „ за точното прилагане на ЗАПСП”. Развито е още разбирането му по този въпрос. Направен е извод, че решенията на съдилищата, с които било прието, че е нарушено авторско право върху обект „ кръстословица”, били необосновани. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.С оглед приетата със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че формулираният от касатора въпрос е частично релевантен- само в първата си част относно това дали кръстословицата се явява обект на авторско право. Този извод се налага, поради това, че въззивният съд не е разглеждал кръстословицата като вид литературно произведение / каквото е съдържанието на втората част от въпроса/. Същият е приел, че създаването на кръстословица представлява фактическо действие по създаване на авторско произведение, като резултат от творчески процес на графично изображение на мрежа под формата на квадрати, в които са нанесени взаимно свързани, според писмените знаци думи.Това е дейност,според състава, свързана със създаването на оригинален продукт и изискваща креативност. От тези решаващи, относно предмета на закрила, поради нарушаване на авторските права върху тях изводи, се извежда като релевантен въпрос първата част на поставения от касатора.
Като допълнителен критерий, страната е посочила основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата, нито лаконичните общи и вътрешнопротиворечиви доводи, че не е налице практика по въпроса, обаче постановените решения, които приемат нещо различно от твърденията на касатора са необосновани. Освен това чл.3, ал.1 З. дава обща дефиниция на обект на авторското право, а изброяването на конкретни обекти е примерно, с оглед изричното указание в текста. Страната не е аргументирала противоречивост, непълнота или неяснота на нормата, нито е разглеждала наличие на създадена неправилна практика от съдилищата в резултат на неточно тълкуване на нормата, а само е посочила, че постановените изброени решения, с което е прието, че кръстословицата е обект на авторско право били неправилни, което не обосновава довод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите, направени и доказани разноски в размер на 700лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №991 от 14.05.2016 г. по гр.д. № 3069/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Г. Р. Х. от [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 700лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: