1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр.София, 22.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4642/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5645 от 24.08.2018 г. по гр.д.№ 3369/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 47916/ 2017 г. и по този начин по предявените от Л. А. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ е отменено уволнението, за което е издадена заповед № 91/ 15.05.2017 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист”, а производството по иска, квалифициран по чл.344 ал.1 т.4 КТ – за поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на Л. И., е прекратено.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: При уволнение, извършено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, длъжен ли е работодателят да посочи в уволнителния акт както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса или неефективността на работата на уволнения служител; Ако работодателят надлежно е посочил липсващите качества и е спазил нормативната процедура за оценяване на ефективността на работата на служителя, има ли право съдът да проверява обективността на тази оценка. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Л. И. оспорва жалбата. Според нея вторият от поставените въпроси съставлява твърдение за необоснованост и неправилност на въззивното решение, което не обосновава достъп до касационен контрол. Първият въпрос счита, че няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото практиката по него е твърдо установена с редица актове на ВКС. Излага съображения и по правилността на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено чрез излагане на собствени мотиви и препращане по реда на чл.272 ГПК, че ищцата е работила по трудов договор в ответната агенция от 1993 г. Трудовото правоотношение е изменяно многократно, към 2016 г. тя е заемала длъжността „старши специалист”. За периода 2003 – 2016 г. работата на ищцата била подлагана многократно на оценяване съгласно нормативните изисквания за работещите в държавни учреждения, като получавала оценки за изпълнение на работа в рамките на или над изискванията. Като съответстваща на изискванията била оценена и работата й от прекия й ръководител и за първите три тримесечия на 2016 г. При извършената годишна оценка за 2016 г. обаче изпълнението на работата й било оценено като неприемливо, а горестоящия ръководител потвърдил тази оценка, въпреки възраженията на ищцата. На 14.04.2017 г. работодателят връчил на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, а на 15.05.2017 г. издал заповед за уволнение, в която посочил, че повод за издаването е формулярът за оценка на годишното изпълнение. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че заповедта отговаря на изискванията на КТ досежно посочването в нея на липсващите качества на служителя, тъй като препраща към друг, известен нему документ, в който липсващите качества и обстоятелствата, които обосновават тази липса, са изложени. Съдът приел обаче, че работодателят, който е носеща доказателствената тежест страна, не е доказал нито липсата на качества, нито трайността на това състояние. Според инстанцията по същество не са налице категорични доказателства, които да подкрепят мотивите на заповедта, а констатациите в нея са опровергани от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и И.. Съдът посочил, че дори в показанията на свидетеля Т. (пряк ръководител на ищцата и съставител на оценката за неприемливо изпълнение на работата й през 2016 г.) не се съдържат данни за липса на качества за изпълнение на длъжността, а само за някои допуснати от ищцата технически грешки, които тя сама е докладвала и е поискала да бъдат отстранени. Според съда това поведение не сочи на липса на качеството „професионална компетентност”, а останалите посочени в заповедта като липсващи качества ищцата притежава. Допълнително съдът посочил, че не е възможно състоянието на ищцата да бъде определено като трайно, щом самият свидетел Т. е заявил в показанията си, че работи с нея от 1993 г., бил е доволен от работата й и я е оценявал положително включително до края на третото тримесечие на 2016 г.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен материалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение. Съдът по същество не е приел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ уволнение е незаконно, защото работодателят не е посочил в уволнителния си акт както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса. Напротив, съдът е посочил, че уволнителното волеизявление е надлежно мотивирано, тъй като препраща към документ, в който са посочени липсващите качества на работника и обстоятелствата, които обосновават тази липса. А след като решаващите мотиви за уважаване на иска не се основават на липсата на надлежно мотивиране на заповедта за уволнение, въпросът при какви условия заповедта би се считала надлежно мотивирана не е относим към решението на инстанцията по същество.
Вторият въпрос е обуславящ, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При разрешаването му съдът е съобразил установената практика, според която тежестта на доказване на фактическите основания, обусловили извършването на уволнителното волеизявление, е за работодателя. Той е този, който трябва да установи по несъмнен начин обстоятелствата, при които за него е възникнало потестативното право законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение и които са писмено посочени от него в уволнителното волеизявление. При преценката дали тези обстоятелства са се осъществили, съдът не е обвързан от никакви други правила, освен от тези, които уреждат принципите на доказването по ГПК. Най–малко съдът може да бъде обвързан от преценката на работодателя (който е и в страна в процеса) дали твърдяните от него факти са се осъществили, независимо дали тази преценка е оформена при спазване на процедура, уредена в друг нормативен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5645 от 24.08.2018 г. по гр.д.№ 3369/ 2018 г.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, [населено място], [улица], да заплати на Л. А. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски за касационното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: