О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
[населено място], 23.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1243 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 149 от 08.10.2014г. по гр.д. № 297/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 300 от 28.02.2014г. по гр.д. № 2512/2013г. на Варненски окръжен съд в осъдителната му част по иска с правно основание чл. 108 ЗС против М. Д. П..
Касационната жалба е подадена от ответницата по иска М. Д. П. чрез пълномощника адв. Ч.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: може ли съда да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
Ответникът З. Г. Г. взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен ревандикационен иск от З. Г. против М. П., И. В. И. и Я. Т. И. относно недвижим имот: 100/245 ид.ч. от дворно място, цялото от 245 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], съставляващо ПИ с идентификатор № 10135.1506.180, заедно с надсутеренния жилищен етаж от къщата, построена в дворното място, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.1506.180.1.1, състоящ се от две стаи, салон, кухня, килер и тоалет, заедно и с припадащите се идеални части от общите части на сградата.
Ищецът се легитимира като собственик на имота с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2082/2010г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключения между него, като купувач и В. С. М., като продавач, предварителен договор за покупко-продажба на имота за сумата 50 000лв. Исковата молба, по която е образувано това производство, е вписана на 04.01.2011г. Влязлото в сила решение е вписано 13.03.2013г.
С нотариален акт от 10.03.2011г. В. С. М. е прехвърлила имота на ответниците М. П. и И. В. И. срещу задължение за издръжка и гледане. Към момента на сключване на договора И. И. е в брак с ответницата Я. И..
В хода на процеса ответницата М. П. признава, че владее имота.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да уважи установителната част на иска по чл. 108 ЗС като признае за установено между страните, че ищецът е собственик на имота. П. от ответниците право на собственост съдът е отрекъл като се е позовал на защитното действие на вписването – ответниците са придобили имота при вписана искова молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД, при което извършеното разпореждане е непротивопоставимо на ищеца. Осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС съдът е уважил само против ответницата М. П., която е във владение на имота.
Ответниците по иска И. и Я. И. са поискали допълване на решението чрез постановяване на отхвърлителен диспозитив по осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС спрямо тях. Съдът, с допълнително решение от 10.04.2014г. е оставил молбата без уважение като е приел, че искът по чл. 108 ЗС е един, но съдържа два елемента; затова при евентуално отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС спрямо двамата ответници И., би се формирала сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на имота, което не съответства на изводите на съда. Подадената от И. въззивна жалба срещу допълнителното решение е върната поради неотстраняване на нередовностите й.
В. съд е сезиран с жалба от ответницата М. П. срещу основното решение по делото. С молба от 04.09.2014г. И. И. и Я. И. са поискали да се присъединят към жалбата, но в съдебно заседание на 17.09.2014г. Варненски апелативен съд е приел, че искането е неоснователно. Изтъкнал е, че И. и Я. И. са можели да обжалват решението на Варненски окръжен съд в установителната част на иска по чл. 108 ЗС, но не са упражнили това свое право. Що се отнася до допълнителното решение, в него липсва осъдителен диспозитив спрямо И. и те нямат интерес от обжалването му.
С обжалваното решение Варненски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение спрямо ответницата М. Д. П., като е приел, че в останалата част решението е влязло в сила. Изтъкнал е, че при възникналата конкуренция на права от определящо значение е защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД, съотв. на вписаното в срока по чл. 115, ал.2 ЗС съдебно решение. Поради това придобитите вещни права след вписването на исковата молба не могат да се притивопоставят на ищеца.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираният процесуалноправен въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Несъмнено е, че съдът е длъжен да обоснове своите изводи след преценка на всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка. В този смисъл съществува утвърдена съдебна практика, създадена по реда на отменения ГПК, каквато е приложена от касатора; съществува и практика по чл. 290 ГПК /независимо, че такава не е посочена от касатора/. Липсва, обаче, общото основание за достъп до касационно обжалване. Въпросът е поставен във връзка с доводите на касатора, че доказателствата са обсъдени избирателно, тенденциозно са обсъдени свидетелските показания, като съдът е подбирал части от показанията на свидетелите, без да ги съпостави с неспорените доказателства. Видно от извършените процесуални действия по разглеждане на делото, че свидетелски показания не са искани и не са събирани, съответно в мотивите на съда липсва каквото и да е обсъждане на свидетелски показания. Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба и не са ангажирали доказателства. Решението е постановено след обсъждане на правно релевантните писмени доказателства, които в случая са ограничен брой. При горните констатации общото твърдение за необсъждане на доказателствата, неподкрепено с довод за конкретно процесуално нарушение, опорочило крайните изводи на съда, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване и същото следва да бъде отказано.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 149 от 08.10.2014г. по гр.д. № 297/2014г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на М. Д. П..
ОСЪЖДА М. Д. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на З. Г. Г. от [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.1 сумата 1800/хиляда и осемстотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: