4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 27,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 418/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №13 от 08.02.2011 г. по т.д. №1007/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Ответникът по касация –Л. Б. К. от [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като е заявил, че счита това основание за налично. Пространно е интепретирал правния резултат по спора,който е проследил като е изложил своето становище по установените факти и очертаната от тях фактическа обстановка. След това страната е посочила, че въззивният съд приел, че действието на прехвърлянето на вземания и задължения по отношение на длъжника и трети лица, съгласно чл.99,ал.4 ЗЗД е обвързано от съобщаването му от предишния кредитор, като този правен извод тя считала за противоречащ на установената „трайна практика” на ВКС. Касаторът е развил своето разбиране по този правен извод, като е извел довода, че липсата на уведомление не правело цесията недействителна.Изброил е съдебни актове на ВКС, от които части са интерпретирани избирателно. Страната подробно е развила и своето разбиране за „ смисъла на уведомлението”, след като е посочила, че ВКС в решение по т.д. 889/06г.приемал, че „чл.99 не съдържа изискване за съобщаване и форма за съобщаване”. Пространно е изложена и защитната теза на касатора, поддържана в производството относно твърдението, че ответника е бил уведомен за цесията.Посочено е, че решението противоречало на установената практика и по отношение на изводите за разваляне на предварителния договор Страната пространно е изложила защитната си теза в тази връзка, като е изброила съдебни актове, от които е интерпретирала извадени от контекста им части в подкрепа на своето разбиране за неправилност на изводите на съда.Касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като довод за наличието му е поддържал, че при постановяване на решението съдът неправилно бил „разгледал, тълкувал и приложил материалноправната разпоредба на чл. 19, ал.3, чл.99 ЗЗД”. Изложен е и кратък довод за нарушение на материалния закон. С доводи за неправилност е обвързано и твърдението, че при постановяване на решението въззивния съд се произнесъл и по „съществен” процесуалноправен въпрос / неформулиран/ в противоречие с трайната практика на ВКС, като е твърдяно общо, че състава е извършил неправилна преценка на събраните доказателства по спора.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Дори,обаче такъв правен въпрос да бъде изведен от общо интерпретираните изводи на съда, то също не се установяват предпоставките на едно от лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, които следва да бъдат установени в съотносимост на кумулативност с общото основание.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие.Или като акт относим към основанието е единствено решение №123 по т.д.12/09г. на ВКС, ІІ т.о., което е постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това, обективиращо задължителна практика по чл.99, ал.4 ЗЗД. Това решение, обаче, относно общо приетото за института на цесията е изцяло в съответствие с решаващите мотиви на въззивния съд. С него е мотивиран извода, че правно релевантно за действието на цесията е уведомлението до длъжника, което следва да бъде осъществено от цедента, а не от цесионера. В този смисъл е и ТРОСГК №1 /54г. Самото цитирано решение, освен това третира и различна от разглежданата хипотеза, при която е било налице именно такова уведомяване от цесионера за сключения договор за цесия. В този смисъл е и решение по т.д. №566/09г. на ВКС, І т.о., също постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращо задължителна практика , с което изрично е прието във връзка с отговора на поставения въпрос за действието на цесията че в хипотеза на чл.99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия, докато този договор има действие спрямо цедирания длъжник и трети лица след съобщаването му, което поражда действие само след осъществяването му от цедента. Доколкото изводите на въззивния съд изцяло съответстват на така формираната задължителна практика по този въпрос, то не само, че не е налице противоречие обосноваващо установеност на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но и липсва релевантност на цитираната и разглеждана от страната казуална практика / относима към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, която е без правно значение с оглед наличието на задължителна. Не установят приложно поле на касационно обжалване и пространно развитите доводи на страната свързани с развалянето на предварителния договор / така окачествени от нея/доколкото това разваляне, съдът е разглеждал единствено в контекста на установеност за наличие на уведомление за сключения договор за цесия. Несвързано с решаващите изводи, обусловили обжалвания резултат е и развития от съда мотив, свързан с неизправност на цедента по предварителния договор с оглед неплащане на цената. Както решаващият състав е отбелязал, това е изложено единствено за пълнота на мотивите, но не променя направения решаващ извод за това, че длъжника не е уведомен от цедента за сключения договор за цесия, поради което същия няма действие спрямо него. Поради това и пространно изложените оплаквания на касатора, подкрепени с извадени от общия им контекст мотиви от съдебни актове, обективиращи различен от посочения от страната решаващ правен извод и при фактическа обстановка различна от тази по настоящия случай не могат да обусловят наличие на предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Следователно, не обосновава такива доводи приложената казуална практика на ВС, относима към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като страната не обосновава конкретно противоречие на решаващ мотив, обусловил постановения правен резултат Направените подробни оплаквания за неправилност на съдебния акт,така и квалифицирани от страната, също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата, нито изричния довод за неправилност на изводите на съда.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №13 от 08.02.2011 г. по т.д. №1007/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: