5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 27.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3979 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба от 19.07.2017 г. на [фирма], чрез адвокат Г. П. от АК-София срещу въззивно решение № 3816/30.05.2017 г. по гр.д. № 1593/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 15.07.2016 г. по гр.д. № 22941/2016 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Н. В. С. против [фирма] искове на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконна и отмяна на Заповед № 191/08.03.2016 г. за уволнение на Н. В. С., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „шофьор, съчленен автобус“ при ответника и за присъждане на обезщетение в размер на 3294,62 лева, за оставане без работа през времето от 09.03.2016 г. до 12.07.2016 г. поради незаконното уволнение, ведно със законните лихви до изплащането.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: 1. В производството по оспорване законността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, следва ли съдът да изследва, дали и кога служителят се е снабдил с документа, чиято липса обуславя обективната невъзможност за изпълнение на задълженията му по трудовия договор, а именно карта за квалификация на водача, и отразява ли се на законността на прекратения на това основание трудово договор, ако служителят се е снабдил с този документ след датата на заповедта за уволнение; 2. Приложимо ли е уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, в случаите, в които изискванията за професионалната квалификация, на които служителят не отговаря към момента на уволнението, са нормативно установени, а не са резултат от суверенната преценка на работодателя; 3. Кои са елементите от фактическия състав на придобиването на квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози, като изискване, на което трябва да отговарят водачите на автомобили за обществен превоз на пътници съгласно чл.18, ал.1, т.4 от Наредба № 33/03.11.1999 г.? Отговаря ли на тези изисквания лицето, ако е преминало обучение и е положило изпит, за което му е издадено удостоверение за професионална компетентност от организацията, която е организирала курса за обучение, или е необходимо и да му е издадена карта за професионална квалификация на водача от министъра на транспорта? Според касатора, решението на въззивната инстанция по първите два въпроса е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение № 218 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 984/2009 г. на IІІ г.о., решение № 342 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 11/2011 г. на IV г.о. и решение № 118 от 11.05.2016 г. по гр.д. № 5696/2015 г. на IІІ г.о., а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От ответника по касационната жалба Н. В. С., чрез адвокат Ж. И. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в нея с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № 191/08.03.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като не притежава карта за квалификация на водач на МПС, съгласно изискванията в Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. В решението се приема също, че издаването на карта за квалификация не обуславя професионалната компетентност на водача, а само ”констатира” квалификацията му да извършва обществен превоз на пътници, поради което липсата й не е основание да се приеме, че ищецът е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика. При твърдения за липсата на професионална квалификация на работника, според въззивната инстанция, релевантното уволнително основание е чл.328, ал.1, т.6 КТ, а след като в заповедта за уволнение са посочени едновременно фактически основания за липса на професионална компетентност и обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, но липсва отказ да бъде издадена карта за квалификация на водача по реда на чл.29, ал.2 от Наредба № 41/04.08.2008 г., не е налице соченото от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.12 КТ, поради което уволнението е незаконно.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съдебната практика по първия въпрос е уеднаквена с решение № 504/13.07.2010 г. по гр.д. № 1336/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че законността на уволнението се преценява с оглед наличие на основание за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства. Основанието по чл.328, ал.1, т.12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на работодателя да уволни работник или служител следва да се приеме, че е упражнено законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. В случая, въззивният съд е приел, че липсва отказ на министъра на транспорта да издаде карта за квалификация на водача на МПС, а работодателят неправилно е изискал документа преди изтичането на нормативно определения срок от 30 дни, т.е. причините са извън волята на страните по договора, поради което не е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ. В същия смисъл са и цитираните от касатора решения № 218/17.03.2010 г. по гр.д. № 984/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 342 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 11/2011 г. на ВКС, ІV г.о., поради което липсва противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Вторият правен въпрос не обуславя изхода на делото, доколкото според мотивите на въззивното решение, обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения ще възникне при евентуален отказ или прекратяване на процедурата по издаване на карта за квалификация на работника като водач на МПС, които обстоятелства логично водят до невъзможността на работника да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика. Изложените съображения, че работодателят се позовава едновременно на обективна невъзможност за изпълнение и на липса на професионална квалификация на работника, но установените факти не са приложими към соченото в заповедта уволнителното основание, с оглед на което според съдебния състав е релевантно основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, не са решаващи за изхода на делото и крайните изводи, че карта за квалификация за водач на МПС за обществен превоз на пътници не е била отказана поради липсата на професионална компетентност на ищеца, а защото не е била налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ, поради което уволнението е незаконно. Тези изводи са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 380/2009 г. на IV г.о., според което съдът не може да прекрати трудовото правоотношение въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдяните факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. Според въззивния съд, соченото основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ не е приложимо към фактите изложени в заповедта за уволнение, а ищецът е правоспособен водач на МПС за обществен превоз на пътници и притежава необходимата професионална квалификация да му бъде издадена карта за квалификация, която към датата на уволнението не е била издадена, тъй като не е спазен нормативно установения срок. При тези мотиви на въззивната инстанция, повдигнатия въпрос за приложението на чл.328, ал.1, т.6 КТ не обуславя изхода на делото и решаващите изводи на съда по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Последните два въпроса са фактически, тъй като отговорите им са свързани с конкретните обстоятелства по делото – дали ищецът отговаря на изискванията за професионална компетентност в Закона за автомобилните превози и Наредба № 33/03.11.1999 г., въз основа на която може да му се издаде карта за квалификация за водач на МПС за обществен превоз на пътници. Тези съображения не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за обуславящ изхода на делото въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, поради което не обуславят допускане на касационно обжалване, независимо дали са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпросите не са решени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението към касационната жалба са изложени декларативно твърдения, че съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правните норми във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор в хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ не са неясни, непълни или противоречиви, което осигурява точното им прилагане, с оглед на което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От Н. В. С., чрез адвокат Ж. И. е направено искане за разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 28.09.2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3816 от 30.05.2017 г. по гр.д. № 1593/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. В. С., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Ж. И. от АК-София разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.