Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1271_16_opr_248(1)_gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 28.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1271 /2016 г.
Производство по чл.248,ал.1 ГПК.
Р. Д. В. иска изменение на определение от 27.04.2016 г. по делото, с което съдът не е уважил искането и за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 09.11.2015 г. по гр.д. № 377 /2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, г.о. в частта, с която я е осъдил (Р. Д. В.) да заплати на А. А. Д., Р. А. Д., Н. А. Н., А. Н. А. 1 200. лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и иска на основание чл.78,ал.5 ГПК то да бъде намалено по справедливост без да посочва до какъв размер, като твърди, че съдът не е обвързан от определеното възнаграждение по Наредба № 1 /2004 г. (за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Насрещните страни А. А. Д., Р. А. Д., Н. А. Н., А. Н. А. в писмен отговор твърдят, че искането е неоснователно, тъй като присъденото възнаграждение е съобразено с посочената наредба.
Съдът намира,, че искането по чл.248,ал.1 ГПК е направено в срок предвид пощенското клеймо от 27.05.2016 г. на пощенския плик, с което е изпратена молбата, но неоснователно по следните съображения:
Въззивното решение е постановено по иск с правна квалификация чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ – с него е разгледан спор за собственост към минал момент.
С оглед изхода от производството по чл.288 ГПК и тъй като е прието, че са доказани с представения договор за процесуално представителство (л.21), са присъдени 1 200 лева за възнаграждения за процесуално представителство на четири насрещни страни (по 300 лева на всяка).
Д., че не е доказано уговарянето и заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение, е неоснователен. Както е посочено в определението на съда, тяхното уговаряне и заплащане е удостоверено в представения договор за процесуално представителство (л.21)..
Непредставянето на списък на разноски не е пречка за присъждането на доказани разноски и не е основание за намаляването на присъдени разноски, а съгласно чл.80, изр.2 ГПК е пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските от страна, която не е представила списък на разноски. Така е прието с т.2 от ТР № 6 /06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС .
Присъденото съответства точно на минималните размери, определени съгласно чл.7,ал.2,т.1 и чл.9 ,ал.3 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по дела с определяем интерес, каквито са делата по спорове за собственост, при интерес до 1 000 лева, както и за изготвяне на отговор на касационна жалба. Наредбата е издадена на основание чл.121,ал.1 вр. чл.36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата (§ 3 от нейните ДР).
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, която е императивна, съдът няма право да определя по-нисък размер на разноските от минимално определения им размер в цитираната Наредба № 1 /2004 г.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Д. В. за изменение на определение от 27.04.2016 г. по гр.дело № 1271 /2016 г. по описа на ВКС, І г.о. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2