О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София, 03.11.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 2041 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Окръжен съд – Благоевград и Софийски апелативен съд по повод разглеждане на депозирано от Окръжна прокуратура – Благоевград искане за отмяна на наложена по ЧНД № 564/2007 г. обезпечителна мярка „запор” върху налично съдържание в банкови касети № 1721 и № 1740, ползвани от Т. Й. В..
С искане (вх. № 1551/09.05.2011 г.), подадено до Окръжен съд – Благоевград, окръжният прокурор е поискал да се отмени запора, който е бил допуснат с определение № 269/17.09.2007 г. на Благоевградския окръжен съд по ЧНД № 564/2007 г. във връзка с ДП № 886/2007 г. на основание чл. 72 ал. 1 от НПК, тъй като Т. В. е била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 257 ал. 1, пр. 1 (ДВ. Бр. 62/97 г.), вр. чл. 255 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 2 ал. 2 от НК, респ. отпаднало е основанието за допускане на обезпечението. С резолюция от 12.05.2011 г. искането е било изпратено на Софийски апелативен съд – на основание чл. 336 ал. 1, т.3, вр. чл. 309 ал. 3 от НПК.
С определение № 126/27.05.2011 г. по ВНЧД № 479/2011 г. състав на Софийски апелативен съд е приел, че неправилно Благоевградският окръжен съд не се е произнесъл по искането, което е следвало да направи съобразно чл. 309 ал. 3 от НПК, тъй като определенията по този текст подлежат на инстанционен контрол. Затова е оставил без разглеждане искането на Окръжна прокуратура – Благоевград и е върнал същото за произнасяне от Благоевградския окръжен съд.
С определение № 531/16.06.2011 г., инкорпорирано по НОХД № 117/2008 г., Благоевградският окръжен съд е приел, че след като оправдателната присъда на В. по ВНОХД № 196/2010 г. (потвърдена от ВКС по н. д. № 587/2010 г.) е била постановена от Софийски апелативен съд, то този съд е следвало да се произнесе и по отмяната на обезпечението независимо, че неговото определение не би подлежало на касационен контрол. Затова е повдигнал спор за подсъдност, като е поискал и да му се укаже в какъв състав следва да се извърши произнасянето по реда на чл. 309 ал. 3 от НПК.
Делото е било администрирано до ВКС, който с разпореждане от 22.06.2011 г. е отказал образуване на производство по чл. 44 ал. 1 от НПК с оглед липсата на прекратителен диспозитив в съдебния акт и е върнал същото на Благоевградския окръжен съд.
С определение № 595/30.06.2011 г. Благоевградският окръжен съд е прекратил производството по чл. 309 ал. 3 от НПК, образувано по НОХД № 117/2008 г. и е повдигнал спор за подсъдност, излагайки същите съображения като в определението си № 531/16.06.2011 г.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд –Благоевград по реда на чл. 309 ал. 3 от НПК и чието определение подлежи на обжалване по глава ХХІІ НПК.
Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1 от НПК, намира, че делото следва да бъде разгледано от Окръжен съд – Благоевград.
От материалите по делото е видно, че по ДП № 886/2007 г., водено срещу Т. Й. В. за престъпление по чл. 257 ал. 1, пр. 1 (ДВ. Бр. 62/97 г.), вр. чл. 255 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 2 ал. 2 от НК и по искане на прокурора с правно основание чл. 72 ал. 1 от НПК, окръжен съдия е допуснал обезпечаване на конфискация чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху наличното съдържание на две банкови касети на В. в ЦКБ – Благоевград. С присъда № 276/02.12.2008 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 117/2008 г. В. е била призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като й е било наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години, както и глоба в размер на 5000 лв. С присъда № 21/19.04.2010 г. по ВНОХД № 196/2010 г. Софийски апелативен съд изцяло е отменил първоинстанционната присъда и е оправдал В. по горепосоченото обвинение, както и е отхвърлил предявения от МФ граждански иск за обезщетяване на имуществени вреди. Тази въззивна присъда е била оставена в сила от ВКС с решение № 593/05.01.2011 г. по н. д. № 587/2010 г.
Известно е, че производството по налагане на мерките по чл. 72 от НПК е обвързано със специфичната обезпечителна нужда в наказателния процес, а именно гарантиране на бъдещото изпълнение на наказанието глоба, конфискация или отнемането на вещи в полза на държавата, като инициатор за това се явява прокурора и съдът се произнася еднолично в закрито заседание. Извън всичко това, за съдебното производство по допускане на обезпечението и налагане на видовете обезпечителни мерки, както и възможността за инстанционен контрол, се прилагат разпоредбите на ГПК. В чл. 402 от ГПК е предвидена процедура за отмяна на допуснатото обезпечение, което става въз основа на молба на заинтересованата страна и определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба. В различие от тази процедура, в текста на чл. 309 ал. 3 от НПК е въведено задължение, когато подсъдимият е оправдан, съдът да се произнесе и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и конфискацията, като определението му съобразно ал. 4 подлежи на обжалване по реда на глава ХХІІ и конкретно във вр. с чл. 341 ал. 2 от НПК. Определенията на въззивната инстанция, постановени по този ред, не подлежат на касационен контрол, видно от изброените хипотези по чл. 346, т. 3 и 4 от НПК.
Изложеното дотук съвсем ясно определя, че с оглед спецификата на предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 72 от НПК, свързани с цитираната по-горе обезпечителна нужда и макар за производството да е приложим ГПК, то за отмяната на същото е предвиден специален ред в НПК (чл. 309 ал. 3 от НПК), който в различие от този по ГПК (по чл. 402 от ГПК – по молба на заинтересованата страна) възлага активно поведение на съдебната инстанция, постановила оправдателната присъда и доколкото разпоредбата е в глава ХХ това явно се отнася до първата инстанция. Съобразно текста на чл. 317 от НПК поначало правилата за производството пред първата инстанция са приложими и за въззивната, освен ако няма особени такива, предвидени в глава ХХІ. Такива, свързани с разглеждания въпрос по принцип няма, което на пръв поглед очертава задължение на Софийския апелативен съд да се произнесе по отмяната на обезпечението, както е приемал Благоевградския окръжен съд. Определението на въззивния съд обаче не би могло да бъде обжалвано, тъй като не попада в обхвата на чл. 346, т. 3 и 4 от НПК. Съответно, след като определенията като актове на съда подлежат на обжалване в двуинстанционно производство, както и за случая с отмяната на обезпечението е предвиден особен ред за произнасяне от първата инстанция и възможност за обжалване по реда на глава ХХІІ, ВКС намира, че компетентен да се произнесе по искането за отмяна на допуснатото обезпечение „запор” върху банковите касети, ползвани от оправданата Т. В., е Благоевградския окръжен съд, независимо, че оправдателната присъда е била постановена от Софийския апелативен съд. Съставът на съда, който следва да разгледа искането е очевидно същият, който при равни други условия би произнесъл оправдателната присъда.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, вр. чл. 309 ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА искането на Окръжна прокуратура – Благоевград за отмяна на обезпечителната мярка „запор” (допусната по ДП № 886/2007 г.) върху наличното съдържание на банкови касети № 1721 и № 1740, ползвани от Т. Й. В. в ЦКБ – АД – Благоевград, за разглеждане и решаване на Благоевградския окръжен съд.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Софийски апелативен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: