О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 03.05.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2840/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. К. от [населено място] срещу решение № 1582 от 05.07.2017 г. по в. гр. д. № 18/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав решение № 8128 от 09.11.2016 г. по гр. д. № 14888/2015 г., предявеният от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 02.07.2015 г. е отхвърлен за разликата от 500 лв. до пълния претендиран размер 3000 лв., а предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата от 14 019.20 лв. до уважения от първата инстанция размер 21 170 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Касаторът счита, че искът за неимуществени вреди е уважен в занижен размер, който не съответства на търпените от него морални вреди и че при определяне на дължимото му обезщетение за тези вреди не са съобразени указанията, дадени в ППВС № 4/68 г. Изразява несъгласие и с размера на присъденото му обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че решаващият състав неправилно е възприел допълнителното заключение на изслушаната по делото авто-техническа експертиза, основано на Методиката към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане, без да отчете, че същата се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на пътното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка, но че тя не дерогира разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, установяваща задължение на застрахователя да заплати обезщетение за действително претърпените вреди.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (предходна редакция), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Какъв следва да е размерът на обезщетението за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП; 2. Какви са критериите, които съдът взема предвид при определянето на обезщетението за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от виновния водач вследствие на ПТП“.
В подкрепа на заявеното основание касаторът се позовава на ППВС № 4/68 г., решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и на въззивни решения на Софийски апелативен съд и Великотърновски апелативен съд (за които липсват данни да са влезли в сила).
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само частично. С оглед императивната норма на чл. 280, ал. 2 ГПК (предходна редакция), въззивното решение подлежи на касационен контрол единствено в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, доколкото цената на същия (26 650 лв.) надвишава установения в закона минимален размер от 20 000 лв. Поради обстоятелството, че претенцията за неимуществени вреди е под този размер (3 000 лв.), постановеното по нея решение не подлежи на обжалване и затова касационната жалба срещу същото следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за категорично доказани елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 ЗЗД – наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, противоправно поведение, вина на същия, както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди. Решаващият състав не е споделил обаче извода на първата инстанция досежно размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. По отношение на имуществените вреди е преценил, че същите следва да бъдат обезщетени в размер на сумата 14 019.20 лв. съгласно допълнителното заключение на авто-техническата експертиза, доколкото то е съобразено с изискванията на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. С оглед на това е отхвърлил иска за разликата над посочената сума до уважения от първостепенния съд размер 21 170 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се посочи, че въпросите, с които е аргументирано допускането на касационния контрол, са поставени абстрактно, без да са отнесени към конкретната хипотеза и затова не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото по смисъла на указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, по отношение на така поставените въпроси не е доказано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (предходна редакция) – противоречие в практиката на съдилищата. Всички представени от касатора съдебни актове са относими единствено към въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а не към обезщетението за определяне на имуществени вреди, в която част именно въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Отделно от това, представените въззивни решения не представляват „практика на съдилищата“ съгласно разясненията по т. 3 от цитираното тълкувателно решение, тъй като за същите липсват данни да са влезли в сила.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1582 от 05.07.2017 г. по в. гр. д. № 18/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, касаеща иска за обезщетение за имуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. К. К. от [населено място] касационна жалба срещу решение № 1582 от 05.07.2017 г. по в. гр. д. № 18/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, касаеща иска за обезщетение за неимуществени вреди.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата част същото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: