ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
София, 30.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т.о. в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2069 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:6
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 ПЗР на ЗИД на ГПК-ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], с настоящо фирмено наименование [фирма] /в ликвидация/ срещу Решение № 273 по т.д.№ 4633/2015г. на САС, 11 състав.
Касаторът посочва, че „обжалва решението на САС за потвърждаване на решението на СГС“. Излага съображения, че ищецът П. И. е предявил иск с правно основание чл.127 във вр. с чл.125,ал.З ТЗ, представяйки нотариално заверена декларация от 03.06.20 Юг. за прекратяване на членството си в дружеството, а същевременно по реда на чл.517,ал.З ГПК, негов кредитор /Ютек Газ“О./ е предявил искова молба за прекратяване на дружеството /т.д.№ 701/20 Юг. на СГС, 15 състав/. Поддържа, че искът е недопустим, ищецът няма правен интерес от предявяването му, тъй като личният кредитор на И. е насочил изпълнението на вземането си към дружествения му дял, за да се удовлетвори; че производството по чл.517 ГПК е по инициатива на този кредитор, чиято цел е да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника, а какъв е размерът на дела и дали ще е достатъчен за удовлетворяването на кредитора, ще стане ясно след приключване на ликвидацията. Посочва, че нормата на чл.517,ал.З ГПК е специална по отношение на чл.125 ТЗ и след разрешаването на въпроса дали дружеството ще се прекрати, ще се реши и какъв дял ще получат съдружниците.
В изложението се посочва, че същественият правен въпрос е по приложението па разпоредбите на чл.125,ал.З ТЗ и чл.517,ал.З, изр. четвърто ГПК – има ли ищецът правен интерес от предявяването на иск по чл.125,ал.З ТЗ при положение, че преди предявяването на този иск, негов личен кредитор е предявил срещу дружеството иск по чл.517,ал.З ГПК. Посочената допълнителна предпоставка е т.З на чл.280 ГПК.
В писмен отговор ищецът П. И. поддържа, че касационната жалба е насочена срещу решението на САС за потвърждаване на решение № 968 по т.д.№ 5122/2913 г. на СГС, с което е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка и наведените доводи в жалбата и въпросите в изложението са неотносими към това произнасяне.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
I. С определение № 53 от 13.03.2017г. настоящият състав констатира, че:
1/С решение № 532 от 24.03.3015г. по т.д.№ 5122/2013г. СГС, ТО, 15 състав е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на П. С. И. на основание чл.125, ал.З ТЗ сумата 515 480лв. във връзка с прекратяване участието му като съдружник в дружеството.
С решение № 968 от 15.06.2015г. СГС е оставил без уважение молбата на ответното дружество за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.03.2015г. относно сумата, за която е уважен осъдителният иск по чл.125,ал.З ТЗ. Твърдението на дружеството в молбата е било, че искът е предявен за 217 000лв., а е уважен за 515 480лв.
21 [фирма] е подало въззивна жалба вх.№ 65222 от 21.05. 2015г. против решението за уважаване на осъдителния иск, която е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса по сметката на САС. С разпореждане от 15.07.2015г. СГС е оставил без уважение молбата на въззивника за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса и е върнал въззивната жалба.
З/На 06.07.2015г. пред САС е била подадена „частна жалба“ вх.№ 86863 срещу „определението“ на СГС за оставяне без уважение на искането за поправка на очевидна фактическа грешка.
4/На 08.09.2015г. дружеството е подало и частна жалба вх.№ 108441 против разпореждането от 15.07.2015г. на СГС за оставяне без уважение молбата за продължаване на срока и за връщането на въззивната жалба.
5/С решение № 273 от 11.02.2016г. САС, ТО, 11 състав е:
– потвърдил решение № 968 от 15.06.2015г. на СГС /решението по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка/;
– оставил е без разглеждане частната жалба на [фирма] против разпореждането от 15.07.2015г. на СГС за оставяне без уважение искането за продължаване на срока за изпълнение на указанията по
отстраняване на нередовностите на въззивната жалба;
– потвърдил разпореждането от същата дата да връщане на въззивната
жалба.
II. С оглед горното, с определението от 13.03.2017г. е спряно настоящото производство по чл.288 ГПК до произнасяне по частната касационна жалба на [фирма] /с настоящо фирмено наименование [фирма] -в ликвидация, по отношение на което ликвидационното производство продължава, видно от справката в Търговския регистър/ срещу решението на САС по т.д.№ 4633/2015г. в частта с характер на определение за потвърждаване на разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба.
III. С определение № 154 от 27.03.2018г. по ч.т.д.№ 772/2018г. на I т.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 273 от 11.02.2016г. по в.т.д.№ 4633/2015г. на САС в частта с характер на определение, с която с потвърдено разпореждането от 15.07.2015г. по т.д.№ 5122/201 Зг. на СГС, TO, VI-15 състав в частта за връщане на въззивната жалба на настоящия касатор срещу решението от 24.032.2015г. по същото дело на СГС.
IV. Предвид на това произнасяне, налице са предпоставките за възобновяване на настоящото производство.
V. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Касационната жалба логично би могла да бъде насочена единствено срещу решението на САС за потвърждаване на решение № 968 от 15.06.2015г. на СГС по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.
По отношение на това решение на САС обаче не са изложени никакви оплаквания /а и видно от протокола на съдебното заседание пред СГС от 19.11.2014г. е допуснато увеличение на цената на иска на 515 480лв./, нито пък по отношение на него в изложението са посочени правни въпроси. Неформулирането на въпрос с характеристиката, очертана в т.1 на TP №1 от 19.02.201 Ог. на ОСГТК на ВКС,пряко обуславя невъзможността да бъде допуснат факултативния касационен контрол.
Доводите на касатора са единствено срещу решението за уважаване на иска по чл.125,ал.З ТЗ, въззивната жалба срещу което е върната и разпореждането за връщане /с оглед определение № 154 по ч.т.д.№ 772/2018г. на I т.о./ е влязло в сила. Поставените в изложението въпроси са единствено по приложението на чл.125,ал.З ТЗ и чл.517,ал.З, изр. четвърто ГПК. Правните проблеми за съотношението между двете производства и допустимостта да бъде проведен иск по чл.125,ал.З ТЗ при влязло в сила решение за уважаване на иск по чл.517,ал.З ГПК /с решение №1826/12.10.2012г., постановено по т.д.№701/2010г. по описа на СГС, TO, VI-15 с-в. на основание чл.517 ал.З ГПК е прекратено ..Т. експорт“ О. по предявения иск от взискателя „Ютек Газ“ О.: с решение №1600 от 16.07.2015г.. постановено по т.д.№267/2013г. Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение: с определение от 23.08.2016г. по т.д. № 3525/2015г. на II т.о. не е допуснато
касационно обжалвване на въззивното решение/ са съществени и значими, но невъзможността да бъде допуснато касационното обжалване по тях пряко произтича от обстоятелството, че актът на съда, с който тези въпроси са разрешени /решение № 532 от 24.03.2015г. по т.д.№ 5122/2013г./, е влязъл в сила и по него няма постановено въззивно решение.
Както се посочи, касационни доводи и правни въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК по отношение на въззивното решение по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на първоинстанционното решение, не са формулирани, а и въззивният съд е съобразил допуснатото увеличение на цената на иска по чл.125,ал.З ТЗ.
Разноски за производството не се присъждат – ответната страна не е претендирала и доказала извършването на такива.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
ОПРЕДЕЛИ
Възобновява производството по т.д.№ 2069/2016г. по описа на ТК на ВКС, I т.о.
Не допуска касационно обжалване на Решение № 273 по т.д.№ 4633/2015г. на САС, 1 1 състав за потвърждаване на решението № 968 от 15.06.2015г. по т.д.№ 5122/201 Зг. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.