О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр.София, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3272 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енеа“АД/в несъстоятелност/ срещу решение № 204 от 20.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2502 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №3101 от 29.06.2018 г. по гр. д.№1024 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VIII състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу частния съдебен изпълнител Д. З. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, и „Амбулатория индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина-Персиян Кръстев“ ЕООД искове с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК във връзка с чл.74 от ЗЧСИ срещу първия ответник и по чл.49 от ЗЗД срещу втория ответник за солидарното им осъждане да заплатят по частичен иск, предявен за 15 000 лв. с пълна цена 322 949 лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди по изпълнително дело № 20117110400718 по описа на частния съдебен изпълнител.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно- основания за касационно обжалване по чл. 281, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следи ли служебно съдът дали е изтекъл двегодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК.
2. Може ли насрочената публична продан да се спира по искане само на един от присъединените взискатели?
3. Носи ли отговорност за вреди купувач на публична продан, който знае и/или може да се осведоми, че купува на цена по-ниска от половината от пазарната цена на имота, определена по същото изпълнително дело през 2011 г. и го купува като подставено лице на длъжника К. М.?
Ответниците по касационната жалба частен съдебен изпълнител Д. З. П.-Я., Амбулатория индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина-Персиян Кръстев“ ЕООД и третото лице-помагач на страната на съдебния изпълнител „ЗАД Армеец“ АД считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.
ЗК „Лев Инс“ АД не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата си молба, че е длъжник по изпълнително дело № 20117110400718 по описа на частния съдебен изпълнител Д. З. П. Я.. По това дело вторият ответник „Амбулатория индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина-Персиян Кръстев“ ЕООД претендира да е закупило на публична продан недвижимия имот на касатора, находящ се в [населено място], [улица]. Недвижимият имот бил освободен от изпълнение след насрочване на няколко публични продажби и преди последната, насрочена за 28.11.2016 г. Въпреки молбите на дружеството частният съдебен изпълнител обаче нито заличил възбраната, нито насочил изпълнението към друг недвижим имот. С тези си действия частният съдебен изпълнител и купувачът на публична продан са нарушили разпоредбата на чл.494, ал.2 от ГПК и са причинили на касатора имуществени вреди, които в уточнителната молба са посочени като разлика между пазарната цена на имота от 518 000 лв. и цената, на която имотът е бил продаден-195 051 лв., равна на 322 949 лв. Исковете са били предявени срещу частния съдебен изпълнител и амбулаторията като частични за солидарно заплащане на обезщетение от 15 000 лв. Касаторът е обосновал отговорността на двамата ответници с твърдението, че са съизвършители на деликта, тъй като са знаели, че имотът е освободен от изпълнение.
В отговорите на исковата молба ответниците са оспорили исковете и са заявили, че не са извършили никакви неправомерни действия.
В решението си Варненският районен съд е изложил подробно и последователно извършените от съдебния изпълнител действия по изпълнителното дело, съпоставил ги е с указанията, дадени в т.9 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че не са допуснати процесуални нарушения. Изтъкнал е също, че освобождаването на имота от изпълнение не го прави несеквестируем и взискателят може отново да насочи изпълнението си върху него. Констатирал е, че не са установени противоправни действия от страна на представител на амбулаторията и не може да се презюмира знание на този представител относно нарушение на закона при изпълнението.
Във въззивната си жалба касаторът е посочил като основание за незаконосъобразност на първоинстанционното решение обстоятелството, че изпълнителното дело е спирано само по искане на единия взискател, а е имало и присъединени взискатели, които не са отправили такова искане. Освен това според касатора съдът служебно следва да следи за изтичане на двегодишния срок, след което изпълнителното дело трябва да се прекрати. В случая има изтичане на срока, защото искането за спиране на изпълнителното действие следва да се тълкува като отказ от това действие. При прекратено дело не може да се постанови валидно постановление за възлагане, а незнанието на закона не оправдава, поради което купувачът на публична продан е съизвършител на деликта.
С молба от 17.01.2019 г. пълномощникът на касатора е поискал отлагане на делото поради заетост по друго наказателно дело, на което задължително трябва да присъства. Въззивният съд е оставил без уважение тази молба, посочвайки, че адвокатът е бил уведомен за насрочването на другото дело на 13.11.2018 г. и е имал достатъчно време да организира защитата по настоящото дело, а освен това липсват доказателства за невъзможност да се яви законният представител на дружеството. В своето решение този съд също е приел, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.494, ал.2, изречение 3 от ГПК, тъй като взискателят своевременно след всяка нестанала публична продан е отправял искане да се извърши нова публична продан след нова оценка на имота. Дори да се приеме, че някоя от молбите е подадена извън срока по чл.494, ал.2 от ГПК, освобождаването на имота не означава, че той е станал несеквестируем, затова взискателят може отново да насочи изпълнението спрямо него. Според съда е ирелевантно за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител твърдяното от жалбоподателя спиране на публичната продан само по молба на първоначалния взискател, тъй като със спирането на проданта не се накърнява по никакъв начин имуществената сфера на длъжника. Интерес от подобно възражение биха имали евентуално останалите присъединени взискатели, които не са го упражнили и не са обжалвали спирането. Ищецът за пръв път във въззивната си жалба твърди, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона, понеже не били извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Тъй като не е въведено пред първата инстанция, това твърдение не подлежи на разглеждане. Все пак въззивният съд се е произнесъл, че прекратяване не е настъпило, понеже са осъществени редица изпълнителни действия, с всяко от които е прекъсван срокът за перемиране на изпълнителното дело. Възприел е и доводите на въззивния съд относно липсата на неправомерни действия, извършени от другия ответник. С тези мотиви първоинстанционното решение е било потвърдено.
Така постановеното решение на Варненския окръжен съд е разбираемо, постановено е в писмена форма и е подписано от надлежен състав, поради което не е нищожно. Отказът на въззивния съд да отложи делото по молба на пълномощника на касатора е съобразен с разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК, тъй като не било установено внезапно препятствие за явяване както на адвоката, така и на законния представител на дружеството. Освен това евентуалното процесуално нарушение не води до недопустимост на решението на Варненския окръжен съд. Предявените от касатора претенции не са отменителни искове по смисъла на чл.649 от ТЗ, понеже не се иска обявяване на недействителност на сделки и действия на дружеството като длъжник, увреждащи масата на несъстоятелността. Затова искът не е подсъден на съда по несъстоятелност на основание чл.649, ал.5 от ТЗ, както твърди касаторът, поради което решението не е недопустимо и на това основание.
Касаторът е посочил в исковата си молба като основание за заплащане на обезщетение незаконосъобразната публична продан върху недвижим имот, който на основание чл.494, ал.2 от ГПК е бил освободен от изпълнение. След като първоинстанционният съд е приел, че това основание не е налице, касаторът е започнал да изтъква във въззивната си жалба други нарушения на съдебния изпълнител-незаконосъобразно спиране по искане само на един от взискателите и настъпило прекратяване по право на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Тези твърдения представляват други основания на предявените искове, които по аргумент от чл.214, ал.1 от ГПК не могат да бъдат въведени пред втората инстанция. Другите твърдения на касатора за знанието на втория ответник на увреждането, понеже бил съсед на имота, както за качеството му на подставено лице на длъжника, са формулирани едва в касационната жалба. Всички тези въведени след първоинстанционното производство твърдения за факти не са предмет на спора, следователно формулираните от касатора в тази връзка въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Освен това дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси в евентуалните му мотиви съответстват на закона и на практиката на ВКС. Посредством повтаряне на неуспешните изпълнителни действия/нестаналата публична продан/ взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес. В този смисъл-мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Противно на твърдението на касатора, спирането не заличава извършените преди това изпълнителни действия и не се установява период между тези действия по-дълъг от две години, за да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено. Не се доказва и никаква връзка между спирането на изпълнението и намаляването на цената, на която е продаден недвижимият имот. Тезата на касатора, че е могъл да продаде имота на първоначално определената цена от 518 000 лв. е несъстоятелна. Неизвършването на публичната продан на тази цена явно сочи, че при определянето на стойността на имота за нуждите на първата продан не са съобразени средните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието на конкретния имот/ т.9 ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК./ Затова причиняването на имуществени вреди, състоящи се в разликата между цената на осъществената публична продан от 195 051 лв. и цената на неизвършената първа публична продан от 518 000 лв. не се доказва по делото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 20.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2502 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: