ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
София, 05 февруари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6719 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 231/31.07.2014 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 219/2014, с което е отменено решение № 98/09.04.2014 на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 599/2013, като са уважени предявените искове за признаване на вземането от 18.918,00 евро по договор за заем със законната лихва.
Недоволна от решението е касаторката В. Н. М., представлявана от адв. С. И. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за тежестта на заемодателя да докаже предаването на заетата сума и допустимостта със свидетелски показания да бъде доказано предаването на заета сума над 5.000 лева, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата С. К. С., представляван от адв. В. А. от ЛАК я оспорва, като счита, че не са посочени правни въпроси, които обуславят решението по делото, а съдът не може да ги извлече от касационните оплаквания в касационната жалба. По същество ответникът по касацията счита, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата е получила сумата 18.918,00 евро по сключения договор за заем, както това е посочено в нотариалния акт от 27.11.2009 г. за учредената ипотека и от издадения същия ден от ответницата запис на заповед с нотариална заверка на подписа за същата сума, дължима в деня на уговорения падеж, както и от представената от заемодателя данъчна декларация, в която е декларирал дохода си от две погасителни вноски за изтекли лихви и разпита на свидетелите.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият правен въпрос обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че в тежест на заемодателя е да докаже предаването на заетата сума. Вторият правен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че получаването на заетата сума е доказано не със свидетелски показания, а с признанието на дълга в издадения запис на заповед. Обичайно в практиката е заетата сума да се предава на заемателя след учредяването на ипотеката, но признанието на дълга, което се съдържа в записа на заповед е признание, че заемът е получен.
На ответника по касацията С. К. С. следва да бъде присъдена сумата 1.700,00 лева разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231/31.07.2014 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 219/2014.
ОСЪЖДА В. Н. М. от Т. да заплати на С. К. С. от Т. сумата 1.700,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.