О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 06.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1743 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат П. В. срещу решение от 31.10.2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІІ-А състав по в.гр.д. № 9292/2012 г., потвърждаващо уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по иск по чл.422 ГПК, с което е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 10808 лв., неплатена част от цена на доставена стока – авточасти по договор за продажба, обективиран във фактура № [ЕГН]/28.07.2010 г. със законна лихва от 29.11.2010 г. до окончателното й плащане, мораторна лихва в размер на 86 лв. за периода от 31.07.2010 г. до 29.11.2010 г. и разноски пред СРС.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване навежда доводи за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение в уважителната му част /в отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила/, СГС е приел, че отношенията между страните са във връзка с представена по делото фактура № [ЕГН]/28.07.2010 г., обективираща наличие на продажба между тях, доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид и стойност, начин на плащане и наименование на страните. Съдът се е позовал на последователната практика на ВКС в цитирани решения по чл.290 ГПК, с които е прието, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника на продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. За тези си изводи от фактологична страна СГС се е позовал на представената по делото фактура и неоспореното заключение на ССЕ, установяващо включването на фактурата в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея. Все с оглед заключението на ССЕ, СГС е приел, че няма противопоставяне от купувача по смисъла на чл.301 ТЗ, дори фактурата да е подписана от негово име от лице без представителна власт, доколкото част от главницата по фактурата на обща стойност 11808 лв. е платена /1000 лв./ . Относно оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказателствата по делото СГС е посочил, че те биха били основание за допускане на доказателства пред въззивната инстанция при евентуално искане за събирането им на основание чл.266 ГПК, но такова искане не е заявено.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай като материалноправни и процесуалноправни въпроси касаторът сочи „въпросите свързани с доказателствената сила на счетоводните документи, когато те не отговарят на предвиденото в Закона за счетоводството съдържание и разграничение от частния свидетелствуващ документ по ГПК, доказателственото значение на счетоводните книги, както и с приложението на чл.301 ТЗ.” Във връзка с така поставените въпроси касаторът излага съображения за непълноти на заключението на ССЕ, които съдът не е коментирал в мотивите си, неправилност на извода за наличие на признание на задължението по процесната фактура с плащането от 1000 лв., което било от друго дружество. Касаторът поддържа, че съдът е формирал правните си изводи въз основа на недоказване твърдения от вещото лице в ССЕ, извън поставените му задачи. и в противоречие с цитирани решения на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ и ВКС по ГПК /отм./. Така посочените въпроси са дословно възпроизведени от приложено от касатора определение по чл.288 ГПК № 4/07.01.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, допускащо касационен контрол, но не са обуславящи изхода на спора по настоящото дело с оглед ненаправените от настоящия касатор възражения и искания пред първоинстанционния и въззивния съд, събраните доказателства и изложени съображения от СГС в обжалваното решение. СГС изрично е посочил в своето решение, че ответникът и настоящ касатор не е подал отговор на исковата молба срещу него, във въззивната си жалба е поддържал процесуални нарушения във връзка със събраните доказателства, без да прави искане за събирането им на основание чл.266 ГПК. Заключението на ССЕ е прието от първоинстанционния съд в о.з. на 05.12.2011 г. в присъствие на управителя на ответното дружество Д. Н., без да са поставени от него въпроси към вещото лице и без заключението да е оспорено. При тези данни така формулираните въпроси във връзка с доказателствената сила на счетоводните документи и приложението на чл.301 ТЗ във връзка с тях при изложените твърдения за непълнота на ССЕ биха били от значение при наличие на оспорване на заключението и ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 ГПК, каквото не е направено от настоящия касатор. Щом това е така фактологичните изводи на СГС, почиващи на неоспореното заключение на ССЕ и направените въз основа на тях правни изводи са изцяло в съответствие с цитираната от СГС съдебна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Липсва противоречие с приложените две решения на ПАС, напротив налице е съответствие с тях, като различията в мотивите /не и в крайния изход на спора/ се дължат на наличието на оспорване и констатации от вещото лице по ССЕ /р. от 18.07.2003 г. на ПАС/, каквито по настоящото дело липсват. Доводите във връзка с извършено частично плащане на фактурата от трета страна, респ. неправилност на извод за наличие на чл.301 ТЗ не мотивират обуславящ изхода на спора въпрос, доколкото в заключението на ССЕ е посочено частично плащане на процесната фактура именно от настоящия касатор като купувач. Това заключение не е оспорено нито са представени доказателства, опровергаващи същото, поради което и въпросите за плащането на част от главницата по процесната фактура от трета страна са неотносими към крайния изход на спора, доколкото не са установени от събраните по делото доказателства и не са обсъждани в този им вид от въззивния съд.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.10.2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А състав по в.гр.д. № 9292/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.