5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С., 06,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 965 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10539 от 15.VІІІ.2011 г. на [фирма] – Б., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-Б. против въззивното решение № V-91 на Бургаския ОС, ГК, от 29.VІ.2011 г., постановено по гр. д. № 706/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 525 на РС-Бургас от 27.І.2011 г. по гр. д. № 6873/09 г.: за уважаване на положителен установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, предявен срещу касатора от [фирма] за съществуване на негово вземане в размер на сумата от 21 006.41 лв. по четири данъчни фактури от датата 6.ІІ.2009 г.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 2 ГПК/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени предявените срещу касатора в условията на обективно кумулативно съединяване от страна на бургаското [фирма] установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на негово вземане в размер на сумата 21 006.41 лв. и осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на мораторна лихва върху горепосочената главница в периода от 6.ІІ.2009 г. и до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.VІІІ.2009 г./ в размер на 1 470.74 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Бургаският ОС се е произнесъл по три материално- и процесуалноправни въпроса, решавани противоречиво от съдилищата, както това било видно от Р. № 1576/21.ХІ.2000 г. на ВКС, V-т о г.о. , постановено по гр. д. № 964/2000 г. (според което договорът за търговска продажба бил „реален”, а не „формален”), а също и от Р. № 1064/27.VІ.2003 г. на ВКС, V-то г.о., постановено по гр. д. № 215/2003 г. (според което фактурата не е основание за плащане – основанието е доставката, а ф/рата само удостоверява този факт). Така релевантните за изхода на делото три материалноправни въпроса, според касатора [фирма], били следните:
1/ За доказателствената сила на първичните счетоводни документи когато те не отговарят на предвиденото в ЗСч съдържание „и разграничение от частния свидетелстващ документ по ГПК”, а също и за доказателственото значение на счетоводните книги и за приложимостта на чл. 301 ТЗ по отношение резултата от действия на трети за дружеството-купувач лица;
2/ За това дължи ли се от страна на купувач по търговска продажба заплащане на цената на стока, който не му е била реално доставена и между страните по сделката липсва уговорка „за различен от определения в чл. 327, ал. 1 ТЗ начин на плащане”;
3/ За възможността извършването на доставка да бъде доказано само със счетоводни записвания при купувача на стоката – „при липса на изрични документи, установяващи реална доставка на закупена при търговска продажба стока”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Б. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение. Инвокирани са доводи, че въззивното решение на Бургаския ОС в действителност не съдържа произнасяне по нито един от релевираните в изложението на касатора три материално- и процесуалноправни въпроса.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на бургаското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима, но само в частта й по уваженият положителен установителен иск на бургаското [фирма] за съществуването на негово вземане срещу касатора в размер на 21 006.41 лв.
Атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС е постановено след датата 21.ХІІ.2010 г., а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела, а в процесния случай осъдителният иск на [фирма] срещу търговеца настоящ касатор е бил с цена под законоустановения минимум за търговски дела: 1470.74 лв. Като процесуално недопустима в тази и й част, касационната жалба на „Б.С. И.” ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство частично да се прекрати.
Съображенията, че в останалата част от атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго вляло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд „или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос”. Двете цитирани и представени от касатора по делото в незаверени копия решения на отделни състави от ГК на ВКС са постановени по реда на отменения процесуален закон. По-новото от тях /Р. № 1064/27.VІ.2003 г./ е в смисъл, че фактура, която е годна да удостовери извършена доставка, е доказателство за този факт, представляващ сам по себе си основание /кауза/ за плащане на цената от страна на купувач по търговска продажба. В процесния случай произнасянето на Бургаския ОС с атакуваното въззивно решение, вкл. и посредством способа по чл. 272 ГПК за облекчено мотивиране на съдебния акт, е било в смисъл, че процесните четири фактури от датата 6.ІІ.2009 г. са били двустранно подписани от представители на страните по спора, че като частни свидетелстващи документи всички те са отговаряли от външна страна на изискванията на ЗСч за необходимо съдържание /реквизити/, че неизгодният за купувача факт е удостовереното с подписа му получаване на стоката, а и щом същите 4 фактури са били осчетоводени при ответника настоящ касатор, в качеството му на купувач на описаните в тях стоки /строителни материали/, то правилото на чл. 301 ТЗ прави безпредметно защитното възражение, че подписът за „получател” не бил на лице, представляващо [фирма]-Б.. Що се отнася до второто решение на ВКС /№ 1576 от 21.ХІ.2000 г./, според което договорът за търговска продажба бил реален, а не формален, то очевидно не държи сметка за дихотомията „реален-консенсуален” договор, нито за разграничаване на договорите според изискването за форма, когато тя е предвидена като условие за валидността им, на „формални” и „неформални”. Точният смисъл на този съдебен акт е конкретизиран в последващото решение, цитирано и представено от касатора, което е в смисъл, че не самото изпълнение на специфичното допълнително задължение на продавача по чл. 321 ТЗ, а предаването на стоката е основанието за плащане на цената. Ноторно е обаче, че търговската продажба е преди всичко консенсуален /а не реален/ договор, понеже за сключването й е достатъчно постигането на съгласие между страните, докато другите действия, като предаването на вещта /стоката/ и плащането на цената, са в изпълнение на вече сключен договор по чл. 318 и сл. ТЗ. Следователно, щом като обжалваното въззивно решение на Бургаския ОС не разкрива правен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата, в случая касаторът не е обосновал приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – Б. против ЧАСТТА от въззивното решение № V-91 на Б., ОС, ГК, от, 29.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 706/11 г., с която това дружество е било осъдено, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД, да за плати на бургаското [фирма] мораторни лихви за периода от 6.ІІ.2009 г. и до 21.VІІІ.2009 г. по четирите процесни данъчни фактури в размер общо на 1 462.16 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, КАКТО И В ЧАСТТА, с която този иск е бил отхвърлен за разликата над 1 462.16 лв. и до пълния му предявен размер от 1 470.74 лв. /или за 8.58 лв./ И ПРЕКРАТЯВА КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-91 на Бургаския окръжен съд, ГК, от 29.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 706/2011 г. В ЧАСТТА МУ по положителния установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК за съществуването на вземане в полза на [фирма]-Б. в размер на 21 006.41 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС само досежно оставянето без разглеждане на касационната жалба на [фирма]-Б. срещу посочените по-горе две части от въззивното решение по осъдителния иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 965 по описа за 2011 г.