3
гр. д. № 1573/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 167
София, 08.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1573/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от [фирма] [населено място], срещу определение № 3150 от 23.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4803/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 31.10.2014 г. по гр. д. № 8975/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба и е разпоредено връщането й като нередовна.
Допускането до касационна проверка на определението се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по разрешените от съда въпроси: – представлява ли уважителна причина за удължаване на срока за заплащане на държавна такса отсъствието на управителя на дружеството ищец; – ако към искането по чл. 63 ГПК не е представено доказателство за наличие на уважителна причина следва ли съдът да остави искането без уважение или е задължен да даде срок за представяне на доказателство за това. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Жалбоподателят е предявил пред СГС осъдителен иск по чл. 59, ал.1 ГПК срещу физически лица, за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствения на ищеца имот, като се претендира обезщетение от по 45000 лв. от всяка една от ответниците.
С разпореждане от 15.10.2014 г. исковата молба е оставена без движение като е дадено указание на ищеца в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 3600 лв. и представи доказателство за това. Съобщението с указанието е връчено на пълномощника на ищеца на 20.10.2014 г. На 27.10.2014 г. ищецът е подал по пощата искане по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за внасяне на държавната такса, като за уважителна причина е посочил отсъствието на управителя на дружеството, което пълномощника представлява. Доказателство в подкрепа на твърдението не е представено.
С определение от 31.10.2014 г. съдът е приел, че искането е неоснователно, тъй като не се установява наличие на уважителна причина за продължаване на срока. Въз основа на това е намерил, че исковата молба е останала нередовна и е разпоредил връщането й.
Първият въпрос не съставлява основание за допускане на касационна проверка, тъй като той не е обусловил решаващия извод на съда. Изводът за неоснователност на искането за продължаване на срока е направен след като съдът е приел, че твърдяното обстоятелство не е доказано от страната.
Не следва да се допуска касационна проверка на определението и по втория въпрос. Страната, която се позовава на даден факт при упражняване на процесуално право, следва да го установи към момента на изявлението за упражняването му. Това следва от нормата на чл. 63 ГПК. Невъзможността за отстраняване на нередовността на исковата молба следва да е налице преди изтичане на определения от съда срок за това. Съдът не е длъжен да дава указания на страната, че не е доказала възникването на уважителна причина за удължаване на срока.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 3150 от 23.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4803/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: