О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 09.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3843/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Й., подадена чрез адв. К. Г., срещу въззивно решение № 3249 от 11.05.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 3082/2017 г., с което след отмяна на решение от 22.12.2016 г., постановено по гр. д. № 35630/2015г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от К. К. Й. против [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че К. К. Й. не дължи на [фирма] сумата от 10 078,96 лв., представляваща доставена за периода от 11.08.2014г. до 09.09.2014г. електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/30.05.2015г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния и процесуалния закон – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Според касатора СГС с въззивното решение се е произнесъл по материалноправен и процесулноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на върховния касационен съд; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. е значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В раздел 1/ от изложението си касаторът повдига въпроса : „Клиент ли е ФЛ – съдружник в търговско дружество, на крайния снабдителна електрическа енергия и страна ли е по договор за продажба на същата с крайния снабдител, когато собственик на имота е юридическото лице „търговско дружество“, а не физическото лице – съдружник”. Във връзка с този въпрос не се позовава и не обосновава нито едно от основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. В раздел 2/ от изложението касаторът сочи въпроса :” за правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия за непосочен период и приложима ли е разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, в случаите на неизпълнение на задълженията за реален отчет и извършен такъв след неопределен период от време”, както и „за какъв период следва да се извърши корекцията, съобразявайки въведения едногодишен период в новите ПИКЕЕ от 2013г.”. Счита, че въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В раздел 3/ от изложението касаторът поддържа основанието по чл.280 т.2 ГПК във връзка с въпроса :” може ли да се приеме, че посочения във фактурата период не следва да отразява периода на реалното потребление и има ли случай , в който е допустимо този период да не съвпада”. Счита, че въззивното решение, в което е прието, че посочения във фактурата период е отчетен, а не период на реално потребление, противоречи на решение №436/24.11.2016г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д № 625/16г. Касаторът поставя и въпроса / раздел 5/ от изложението/ „за характера на отговорността на потребителя при констатирано неточно измерване” Счита, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практиката на ВКС-решение №165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В раздел 4/ от изложението поддържа довод за недопустимост на решението поради това, че „СГС се е произнесъл за дължимост на сумата за период, който не е процесен”.
Ответната страна [фирма], в представен писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт И. , взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а така също и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира, че касационната жалба е редовна като подадена в срок и допустима – подадена е от лице с интерес от предприетото процесуално действие и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с цена 10 078,96 лв.
За да счете иска за неоснователен въззивният съд е приел, че между страните е налице валидно облигационно отношение с източник договор за продажба на електрическа енергия. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че собственик на електроснабдения имот видно от нот. акт. № 63, том II, peг. № 1898, н.д. 261/2007 г., е дружеството [фирма], в което съдружници са Х. К. де Б. и ищецът, като последният е и управител на дружеството; че същият е договорял сам със себе си при подписания договор за наем от 12.09.2014г. между ищеца като наемател и дружеството като наемодател. Приел е, че договорното отношение по продажба на топлоенергия за битови нужди има за страни топлопреносното предприятие и собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота, а от доказателствата се доказва, че през целия период имотът е ползван от ищеца и същият е потребител на доставяната енергия като физическо лице. В този смисъл е обосновал извод, че ищецът има качеството на потребител на електроенергията, доставяна в имота, макар и непрецизно да е изполвал термина „собственик”. Въззивният съд изрично е посочил, че в исковата молба самият ищец не е оспорил качеството си на потребител, а е оспорил единствено, че сумата не представлява реално измерена и ежемесечно начислена ел. енергия за обекта. Решаващият извод на съда е, че ищецът има качеството на битов клиент на електрическа енергия за този период по смисъла на нормата на пар.1, т. 2а ДР на ЗЕ, че той е обвързан от договор за продажба на електрическа енергия, сключен с крайния снабдител на ел. енергия при публично известни общи условия, които са публикувани в един централен и един местен всекидневник – обстоятелство, което е служебно известно на съдебния състав и като такова не подлежащо на доказване.
Приел е също, че видно от процесната фактура и приетите по делото СТЕ и ССЕ и другите доказателства по делото, количеството от 53 858 кW представлява разликата между предходни показания на СТИ по І тарифа-0030 кW и по ІІ тарифа-00997 кW и тези които са установени като ползвани при демонтиране на процесното СТИ на 22.08.2014 г., а именно по І тарифа-00095 кW и по ІІ тарифа-54790 кW, което количество представлява реално доставената от ответника и потребена от ищеца електическа енергия. Изрично е посочил, че не става въпрос за корекция, като в процесната фактура е посочен отчетен период, а не този, в който е реалната консумация на елекроенергия, тъй като за отчет на СТИ не е бил осигуряван достъп, при който показанията са нараствали всеки месец, но служителите на [фирма] не се имали обективната възможност да видят и отчетат електромера, защото СТИ е бил вътре в имота-частна собственост. Това отговаря на повода, по който е била извършена проверката от двама служители от отдел „Нетехнически загуби“ към [фирма], а именно молба подадена на 25.06.2014 г. от П. Т., наследник на регистрирания потребител на електрическа енергия З. В., починала на 21.01.2011 г., на чието име са се водили две договорни сметки с № 30044208636 за електромер № 39 и № 3000442088343 за електромер № 41, който е процесният. Обосновал е извод, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.26, ал.1 от ОУ на [фирма] и не е осигурил достъп до СТИ, за да може да бъде извършен реален отчет на СТИ, поради което и на основание чл.26, ал.3 от ОУ на дружеството дължи процесната сума, която представлява цената на количеството електическа енергия, получена като разлика между предходните показания на СТИ по І тарифа-0030 кW и по ІІ тарифа-00997 кW и тези, които са установени като ползвани при демонтиране на процесното СТИ на 22.08.2014 г., а именно по І тарифа-00095 кW и по ІІ тарифа-54790 кW, което представлява реално доставената от ответника и потребена от ищеца електическа енергия.
От приетата по делото СТЕ се установява, че е била извършена метрологична експертиза на СТИ фабр. № 6487908 в Български институт по метрология и е бил съставен Констативен протокол 1215/10.09.2015 г., в който е посочено, че в т.46 е отчетена грешка: І тарифа 1,00 %, ІІ тарифа-1,00 %,, а в т.5 е установено, че електромерът съответства на метрологични характеристики. При огледа на вътрешността на електромера не се констатират видими промени в конструкцията и елекронната схема. Вещото лице прави извод, че посочените показания съответстват на Констативен протокол № 1010985 от 22.08.2014 г. и на Констативен протокол 1215/10.09.2015г. на Български институт по метрология. Изводът е, че процесното СТЕ е годно такова, противно на твърденията на ищеца. Процесната сума от 10 078,96 лв. се дължи за реален отчет и за реално доставена на ответника и незаплатена от него електрическа енерегия.
По тези съображения е обосновал крайния си извод, че предявеният отрицателен установителен иск се явява недоказан и неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните от касатора основания за достъп до касация. Съображенията за това са следните:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба.
На първо място доводът на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение, като общо основание за допускане на касационно обжалване, е необоснован и неоснователен. Според касатора / раздел 4/ от изложението/ решението е недопустимо поради това, че „СГС се е произнесъл за дължимост на сумата за период, който не е процесен”. При извършената служебна проверка съдът констатира, че съдът се е произнесъл по заявената претенция така, както е предявена от самия ищец.
На следващо място – с поставените въпроси касаторът не обосновава наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Първият поставен въпрос не представлява общо основание по смисъла на закона. Макар и непрецизно съдът да е използвал термина собственик на електроснабдения имот по отношение на ищеца, в качеството му на съдружник и управител на дружеството, закупило последния, решаващия му извод е, че ищецът, който е и наемател на същия имот, от момента на закупуването му е ползвал последния като физическо лице и има качеството на битов клиент на електрическа енергия като физическо лице. Същевременно във връзка с този въпрос касаторът не се е позовал и не е обосновал наличие на нито едно от специфичните основания за допускане на касационното обжалване.
Останалите три въпроса също не са обуславящи решаващите изводи на съда и крайния изход на спора, поради което и не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Тези въпроси са свързани с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Същите изразяват по същество доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, за допуснати процесуални нарушения и формиране следствие на това на грешни крайни изводи. Привързани са към становището му, че сумата по процесната фактура е следствие на неправомерно извършена от ответника корекция поради неточно измерване на доставената електроенергия или неизмерване на същата ежемесечно, за което вина има само ответното дружество. Изводът на съда обаче е, че в случая не се касае за корекция, а за реално доставена от ответника и потребена от ищеца електроенергия, която не е заплатена от последния, както и, че същата не е отчитана ежемесечно поради неосигурен достъп от потребителля, а е отчетена в посочения във фактурата период, когато такъв достъп е осигурен. Следва да се има предвид и това, че тези доводи на касатора, към които са привързани въпросите му, са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При отсъствие на общата предпоставка съдът не дължи произнасяне по въпроса налице ли са поддържаните допълнителни основания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не са налице и поддържаните такива от касатора. Приложеното във връзка с основанието по чл.280 т.2 ГПК решение на Хасковски окръжен съд няма данни да е влязло в сила; решенията на ВКС, приложени с оглед поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК са неотносими, тъй като с тях се дава правно разрешение на въпроси, каквито не са разрешавани в конкретния казус и са при фактическа обстановка, различна от процесната. Касаторът не обосновава и поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК, а същото не е и налице, доколкото по въпроса има задължителна практика и съдът не намира основание за промяна или осъвременяване на последната.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., определен съобразно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3249 от 11.05.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 3082/2017 г.
ОСЪЖДА К. К. Й. да заплати на [фирма] сумата от 300лв. – разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: