О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 22.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1287 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. К. С.,А. К. М.,А. Х. С.,М. Х. Р. и Н. Х. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Враца, постановено на 11.11.2008г. по гр.д. №651/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси по приложението на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,като са посочени и решение №1956/12.02.2002г. на ВКС по гр.д. №544/2001г. и решение №1223/13.11.2001г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2397/2001г.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на пръвоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Г. К. С.,А. К. М.,А. Х. С.,М. Х. Р. и Н. Х. С. против Д. В. Г. и К. П. Г. иск за признаване,че част от имот №9470373 по влезлия в сила план на новообразуваните имоти, представляващ ливада с площ от 10 дка в м. Дъбника,землището на гр. В. е собственост на наследодателката Н, починала през 1990г.
Претенцията е приета за неоснователна,тъй като не е доказано наследодателката Н да е била собственик на този имот-не е установено купувачът по представения нотариален акт от 1952г. и тяхната наследодателка да са едно и също лице,нито е установено закупените през 1952г. имоти да са идентични с процесния.
Прието е,че за да бъде уважен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по безспорен начин следва да бъде доказано,че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имот,идентичен с процесния,който извод изцяло съответствува на установената съдебна практика по приложението на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,по който да се поддържа,че е налице произнасяне в хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Посочено е,че изводите на съда досежно липсата на идентичност на лицата и имотите са неправилни,което представлява оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК,но не може само по себе си да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,ако не бъде свързано с конкретен въпрос по преценка на доказателства или по приложимостта на определена правна норма,който да е разрешаван противоречиво от съдилищата,да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Посочените в изложението решения на ВКС касаят специфични хипотези без връзка с разрешените от въззивния съд въпроси. Решение 01956/12.02.2002г. на ВКС по гр.д. №544/2001г. разглежда въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ при спор за границите на един имот към момента на внасянето му в ТКЗС. По настоящето дело съдът е приел,че е налице правен интерес от предявяването на такъв иск и в този смисъл не е налице противоречиво разрешаване на въпрос по допустимостта на иска.
Решение №1223/13.11.2001г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2397/2001г. разглежда хипотеза на извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост и последващо отчуждаване на земеделски имот по реда на благоустройствените закони,която не е дори сходна с процесната,поради което следва да се приеме,че наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.11.2008г. по гр.д. №651/2008г. по описа на Окръжен съд-Враца по подадената от Г. К. С.,А. К. М., А. Х. С.,М. Х. Р. и Н. Х. С. касационна жалба вх. №1079/16.04.2009г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: