2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 10.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1034 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б., с адрес в [населено място], против определение № 3324 от 13 октомври 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2666 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 15307 от 14 септември 2017 г. на Б. за освобождаването му от внасяне на държавна такса по депозирана частна касационна жалба с вх. № 12314 от 12 юли 2017 г. и за предоставяне на правна помощ по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, и е необосновано.
С обжалваното определение е съобразено, че Б. е подал чрез апелативния съд в [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 1915 от 9 юни 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2666/2017 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 24 март 2017 г., постановено по гр.д. № 6865/2014 г. от Софийския градски съд, с което е върната подадената от Б. срещу Л. К. Х., Прокуратурата на Република България, апелативния съд в [населено място] и Столична дирекция на вътрешните работи искова молба. С разпореждане от 14 юли 2017 г. на съдията-докладчик по делото, частната касационна жалба е оставена без движение с указания за внасянето на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева, за приподписването на жалбата от адвокат и за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. С молба вх. № 15307 от 14 септември 2017 г. във връзка с дадените указания Б. е поискал освобождаването му от държавна такса и назначаването на правна помощ, което съдът е оставил без уважение с обжалваното понастоящем съдебно определение. Прието е, че искането за освобождаване от държавна такса е неоснователно предвид минималния размер на същата. По отношение на искането за предоставянето на правна помощ, съдът се е позовал на чл. 24, т. 2 ЗПрП, според която разпоредба правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 от закона не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, като е счел, че заявената в случая претенция от К. И. Б. е именно такава.
Частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси не се внасят от лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът се произнася след като съобрази представените доказателства за имуществено състояние на лицето, семейното му положение, възрастта, здравословното му състояние, трудовата заетост и всички други установени относими обстоятелства. От представената пред въззивния съд декларация за материално и гражданско състояние е видно, че лицето не притежава недвижимо имущество, МПС и влогове, не получава заплата, наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в търговски дружества. Единственият източник на доход за жалбоподателя е пенсия по инвалидност в размер от 207 лева. Жалбоподателят е хронично болен, с призната ТНР 96%. Женен е, като имуществените отношения между съпрузите са уредени при условията на разделност. Предвид тези обстоятелства е очевидно, че и минималната такса от 15 лева за частното касационно обжалване би представлявало затруднение за жалбоподателя. Ето защо жалбоподателят следва да бъде освободен от задължението да внесе държавна такса.
Неправилно въззивният съд е оставил без уважение и искането на жалбоподателя за допускане на правна помощ. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПрП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвидената чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПрП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, каквито обстоятелства следва да се приемат за установени, както е посочено по-горе. Независимо от наличието на посочените предпоставки законът в чл. 24, т. 2 ЗПрП ограничава предоставянето на правна помощ в случаите, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В обжалваното определение въззивният съд приема именно наличието на тази хипотеза, за да отрече правото на жалбоподателя да получи правна помощ по реда на ЗПрП. Въззивното определение се основава на същото разбиране като това на първоинстанционния съд за допустимостта на исковете, мултиплицирано и в производството по молбата за предоставяне на правна помощ. Конкретните обстоятелства обаче налагат, доколкото спорът е именно относно допустимостта на предявените от частния жалбоподател искове, да се допусне предоставянето на правна помощ, за да може частният жалбоподател да получи квалифицирана правна помощ за защита на правата си във връзка с преграждането на исковия процес.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3324 от 13 октомври 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2666 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г. и вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА К. И. Б., ЕГН [ЕГН], от задължението за внасяне на държавна такса за обжалването пред ВКС на определение № 1915 от 9 юни 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2666 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г.
ПРЕДОСТЯВА правна помощ на К. И. Б., ЕГН [ЕГН], за приподписване на частната касационна жалба против определение № 1915 от 9 юни 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2666 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., както и за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в [населено място] за извършване на следващите се процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: