3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр.София, 11.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1256 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б., представляван от адв. С. М., срещу въззивно определение № 235/27.04.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 176/ 2018 г. на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено определение № 67/05.02.2018г. по гр.д. № 48/2018 г. на Добричкия окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт съдът е прекратил и е изпратил по подсъдност на Административен съд- София-град производството по предявените от жалбоподателя срещу Агенция по вписванията – [населено място] искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 261 140,18 лева за причинени на ищеца имуществени вреди и в размер на 500 000 лева- за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни актове и действия на служители на Агенция по вписванията.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е недопустимо и неправилно. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания по съществото на спора, без формулиран конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
С атакуваното въззивно определение е потвърдено определението на ОС – Добрич по гр.д. № 48/2018 г., с което производството по предявените от К. Б. срещу Агенция по вписванията – [населено място] искове (с правно основание чл. 1 ЗОДОВ) е прекратено и е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд – София-град. Съдът е счел, че исковата претенция се основава на обстоятелства за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от справка по личната му партида в Агенция по вписванията за периода от 01.01.1992 г. до 05.12.2014 г., издадена от служители на АВ и представена с писмо изх. № 11-00-1940/03.12.2014 г. на АВ по гр.д. № 830/2014 г. на Софийския окръжен съд. В исковата молба са изложени твърдения, че в процесната справка са обективирани неверни данни за притежавани от ищеца недвижими имоти, които са взети предвид от съда по посоченото дело, в резултат на което за К. Б. са настъпили претендираните вреди.
Съдът е приел, че правната квалификация на исковете срещу Агенция по вписванията – [населено място] е по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като претенциите на ищеца са за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на служители на ответника при осъществяване на административна дейност. Посочено е, че съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ тези искове подлежат на разглеждане по реда на АПК, а не по общия процесуален ред по ГПК. Изложени са мотиви, че издаването на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника за вписванията справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията е по съществото си административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „а” от ДР на Закона за администрацията. Съобразен е статутът на Агенцията по вписванията, която е изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието и съгласно чл.54, ал.1 ЗА извършва административно обслужване на физически и юридически лица, както и изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. Съдът се е позовал на практиката на петчленни смесени състави на ВКС и ВАС, формирана по реда на 135, ал. 4 АПК по спорове за подсъдност между общите и административните съдилища (определение № 30/28.10.2016 г. по гр.д. № 17/2016 г. по описа на ВКС и определение № 61/05.10.2017 г. по адм.д. № 45/2017 г. по описа на ВАС), съгласно които дейността на служителите на Агенцията по вписванията по издаване на справки и удостоверения по чл.42 и следващите от Правилника за вписванията се явява административна дейност, поради което исковете за вреди, причинени в изпълнение на тази дейност, са с правна квалификация чл. 1 ЗОДОВ и са подведомствени на административните съдилища.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са налице специалните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за селектиране на жалбата. Изложението съдържа единствено оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и доводи, че предявените искове следва да бъдат разгледани от гражданския съд, тъй като се претендира установяване на невярно удостоверени факти, а обжалваният акт, издаден от служители на Агенция по вписванията – [населено място], не е административен. В случая, бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не може да обоснове селектирането на жалбата. Извън това, следва да се посочи, че при произнасянето си въззивният съд е съобразил точния смисъл на приложимите норми и създадената практика на ВКС и ВАС, която се споделя от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 49 от ПВ изрично предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснати неточности в издаваните удостоверения и преписи. В този смисъл, правилно е посоченото от съда, че в конкретния случай редът за обезщетяване на вредите, за които се твърди, че са произтекли от неправомерни действия на длъжностни лица при АВ, издали неточната справка за притежаваните от ищеца имоти, е този по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като се касае за административна по своя характер дейност, регламентирана в чл.42 ПВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 235/27.04.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 176/ 2018 г. по описа на Апелативен съд- Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.