Определение №168 от 12.2.2010 по ч.пр. дело №13/13 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 168
 
                     гр.София,  12.02.2010г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на  осми февруари  през две хиляди и десета година  в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  №13/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на “В” Е. , от гр. С. срещу определение №279 от 05.11.2009г., постановено по ч.гр. дело №484/2009г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу заповедта за изпълнение №1094/7.08.2008г. по гр.дело № 657/2009г. на Районен съд, гр. С., с което е осъдено да заплати на “Германо-българска с. медико-диагностична лаборатория З. ” ООД, град П. разноски в размер на 172.56 лв. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно. Счита, че след като заповедта за изпълнение е оспорена в срок, тя не е влязла в сила и от нея не могат да произтекат неблагоприятни за дружеството последици, каквито са присъдените в полза на подалия заявлението разноски.
В писмен отговор “Германо-българска с. медико-диагностична лаборатория З. ” ООД счита частната жалба за неоснователна, обжалваното определение за правилно, по аргументи, че с подаденото от жалбоподателя възражение е блокирано действието на заповедта за изпълнение и тя не представлява годен за изпълнение съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане частната жалба на касатора, въззивният съд е приел, че след подаденото от него възражение и образуваното исково производство, заповедта за изпълнение не поражда действие, не представлява годен за изпълнение съдебен акт и в образуваното производство по чл.422 ГПК длъжникът може да оспори както вземането, така и разноските.
Определението е неправилно.
Правният интерес за длъжника от обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските произтича от самия закон/ чл.413, ал.1 ГПК/. Единствено в частта за разноските заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана както от длъжника, така и от подалия заявлението за нейното издаване. По аргумент на чл.413 ГПК, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят трябва да посочи както вземането си срещу длъжника, така и разноските, които е направил в заповедното производство. Съдът се произнася с разпореждането си както по основателността на притезанието, така и за дължимите от длъжника и документирани от заявителя разноски. Подаването на възражение препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение. Тя ще влезне в сила когато възражението е оттеглено от длъжника или след влизане в сила на решението, с което е установено съществуване на вземането. Решението на съда, обаче, е установително за вземането по заповедта за изпълнение. Издадената заповед за изпълнение ще бъде изпълнително основание както за притезанието на заявителя, така и за направените от него в заповедното производство разноски /чл. 416 и чл. 404, т.1 ГПК/. Придаденото от закона изпълнително действие на заповедта за изпълнение, обосновава правния интерес на длъжника да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските. В случая Смолянския районен съд се е произнесъл по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С разпореждането от 7.08.2009г. жалбоподателят е осъден да заплати на “Германо-българска с. медико-диагностична лаборатория З. ” ООД сумата от 8628.01 лв. главница, представляваща цената на извършени медицински изследвания и разноски 172.56 лв. След като жалбоподателя се е възползвал от предоставената му от закона възможност да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, въззивният съд е следвало да се произнесе по нейната основателност, а не да я остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №279 от 5.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №484/2009 г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се върне на окръжен съд, С. за произнасяне по частната жалба на “В” Е. , от гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top