4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
ГР. София, 16. 02. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.01.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №6074/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационнната жалба на К. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново /ОС/ по гр.д. №510/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от ищеца срещу В. А. искове по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от незаконното дисциплинарно уволнение на ищеца, наложено му със заповед на ответника / като ректор на СА „Д. Ц.”, [населено място]/ от 13.11.07 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с цена 10 000 лв. По иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена 2 120 лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК и касационната жалба в тази й част следва да остане без разглеждане.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въпросът: неизлагането на мотиви от страна на съда по всички спорни въпроси, поставени от страните по делото , в това число относно наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане при иск за присъждане на обезщетение за вреди, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл.236, ал.2 ГПК ? – е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради липса на съдебна практика въпроса: Налице ли е причинна връзка между претърпените вреди от дисциплинарно уволненото лице и противоправните действия на лицето, издало заповедта за незаконно уволнение чрез неправомерно използване на служебно положение, ако уволненият е започнал да търпи неимуществени вреди преди издаване на заповедта, но по повод на започналото срещу него дисциплинарно производство. Пряка и вепосредствена последица по см. на чл.51, ал.1 ЗЗД ли са тези неимуществени вреди, които са във връзка с деликта, но тяхното изтърпяване е започнало преди окончателното му осъществяване.
Първият от въпросите се отнася до наличието на касационно основание по чл.281,т.3 ГПК / според приетото в трайната практика на ВКС, вкл. в приложеното към изложението р. №134/13 г. на второ т.о. на ВКС/, за което е възразил и ответникът по жалба. В тълкувателната практика на ВКС – ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/11 г., е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. Тази практика е следвана в производствата по чл.288 ГПК – така напр. в опр. по т.д. №183/12 г. на първо т.о. е прието, че поставеният процесуално правен въпрос за твърдените нарушения на чл. 235 във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК е от значение за обжалваното решение, но не обуславя общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и като основания за селектиране на касационната жалба. Чрез така формулирания процесуално правен въпрос касаторът фактически допуска смесване между тези две различни основания, относими към различните фази на касационното обжалване. Същото е прието и в опр. по гр.д. №352/12 г. на второ г.о.: Поставеният процесуално-правен въпрос за приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване, тъй като се касае до ясно и безпротиворечиво прилагано процесуално правило, а доколкото същото не се съблюдава в хода на постановяване на съдебния акт, то обуславящият му ефект може да бъде ценен само и единствено при преценката на законосъобразността на съдебното решение, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване.
Вторият от въпросите също не предпоставя допускане на касационно обжалване на соченото във връзка с него осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Практиката на ВКС е разяснила подробно приложението на правилата на общия деликт при незаконно уволнение. Отговорността на ръководителя, издал заповедта за уволнение, може да бъде ангажирана за причинени вреди извън тези, които подлежат на обезщетяване по чл. 225 от Кодекса на труда само в случаите, когато при издаването на заповедта той недобросъвестно е използвал служебното си положение за постигане на лични или други цели извън кръга на служебните му задължения или когато му е било известно, че не са налице основания за прекратяване на трудовото правоотношение на работника, но въпреки това е издал заповед в този смисъл – точка 1 от Постановление № 4 от 20.X.1975 г. на Пленума на ВС на РБ и р. по гр.д. №2013/14 г. на четвърто г.о. Когато уволнението е признато за незаконно, работникът или служителят има право на обезщетение за причинените му от това вреди, но само за имуществените, изразяващи се в пропуснат доход от възнаграждение за престиране на труд, съответно разликата между получавано преди уволнението и по-ниското по размер възнаграждение по нововъзникнало правоотношение. Законодателят е ограничил и времето, за което може да се търси обезщетение за т. нар. принудителна безработица до 6 месеца – чл. 225 от Кодекса на труда /КТ/. По аналогичен начин е разрешен въпросът и в нормативни актове, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение – чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за МВР, а още и в чл. 226 от Закона за съдебната власт.Посочените материалноправни разпоредби се явяват специални спрямо чл. 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.Ако уволненият служител е претърпял действително повече вреди, той може да ги търси, но само от длъжностното лице, издало заповедта за уволнение и то, ако с това действие му е причинено непозволено увреждане..В тази хипотеза искът е с правно осн. чл. 45 ЗЗД и се предявява срещу издателя на незаконната заповед за уволнение. / р. по гр.д. №311/12 г. на четвърто г.о./ Работникът може да претендира вреди от уволнението в размер над предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото вредите са настъпили в резултат на непозволено увреждане, съставляващо действие извън предвидената в КТ възможност за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Доводът, че с отмяната на заповедта за уволнение противоправността на деянието е установена, а вината се предполага по презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неоснователен. При прекратяване на трудовия договор, работодателят осъществява предоставената му от закона възможност за едностранно извънсъдебно прекратяване на договорните отношения, а когато това потестативно право е упражнено незаконно, отговорността за вреди е ограничена до размер, предвиден в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ/ р. по гр.д. №348/08 г. на четвърто г.о./ За да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45, съответно чл. 49 от ЗЗД – деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, настъпили вреди в сферата на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите и вина. В хипотезата на общия деликтен състав на чл. 45 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, като само вината се предполага, т. е. в тежест на ответника е да установи, че не е действал виновно. В хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, когато се претендират вреди от незаконно уволнение, ищецът следва да установи и че представителят на работодателя, подписал заповедта за уволнение, е знаел, че липсват визираните в заповедта основания за уволнение, т. е. действал е умишлено / р. по гр.д. №5129/08 г. на пето г.о./.
Или при деликтна отговорност за вреди от незаконно уволнение, то е незаконното действие /както е приел и първоинстанционият съд/, пасивно легитимиран по иска е издалият незаконосъобразната заповед за уволнение ръководител, от деня на уволнението тече и погасителната давност за иска по чл.45 ЗЗД – р. по гр.д. №1560/11 г. на трето г.о. Предшестващата дисциплинарното наказание задължителна процедура по установяване на нарушението и налагане на наказанието – чл.193 – 195 КТ не е уредена като отделно дисциплинарно производство – р. по гр.д. №518/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1235/02 г. на трето г.о. и др. Предвидената за работодателя в чл.225, ал.1 КТ отговорност е за вреди, понесени след и във връзка с незаконното уволнение. С иска по чл.45 ЗЗД се обезщетяват понесените в повече вреди, ако са налице другите по –горе изяснени предпоставки за деликтната отговорност. Конкретно в случая, при осъществяване на предвидените в закона – чл.193 и 194 КТ, действия по установяване на дисциплинарните нарушения, сезираният с жалби за тях ръководител не може да знае с категоричност, че не са налице основания за дисциплинарно наказание. За уволнението на ищеца е дадено съгласие от факултетния съвет – чл.58, ал.1,т.7, вр. с чл.26, ал.8 ЗВО и Правилник за дейността на СА. За подобен случай, в който личното отношение на ръководителя не е достатъчно и затова – решаващо при уволнението, защото е обвързано с решение на друг орган е р. по гр.д. №176/97 г. на ВКС, трето г.о.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №510/14 г. от 16.07.14 г., по иска за обезщетяване на неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. К. срещу същото решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5 000 лв.
Определението за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: