О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№168
Гр.София, 18.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1709/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АБК системи“ ООД София срещу Решение № 111/12.01.2018 г. по т.д.№ 3415/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено Решение на Софийски градски съд № 2017/2016 г. по т.д.№ 5182/2015 г. С първоинстанционния акт „Фюжън Маркет“ ЕООД е осъдено да заплати на касатора „АБК системи“ ООД София сумата 3437,23 лв., представляваща неизпълнена част от задължение по ф-ра № [ЕГН]/19.02.2015 г. ведно със законната лихва върху нея от 30.07.2015 г. до окончателното й плащане и искът с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 83 385,26 лв. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд в отхвърлителната му част като неправилно и уважаване на предявения иск в пълния му размер. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация „Фюжън Маркет“ ЕООД изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че не са налице сочените в нея и в изложението основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ответното дружество е възлагало на ищеца осъществяване на СМР по електроинсталация на обект „Пулс Фитнес П.“ в [населено място]. За осъществената работа са издавани фактури от ищеца, приемани и осчетоводявани от ответника, но тези фактури са извън описаните в исковата молба с изключение на първата от тях – № [ЕГН]/19.02.2015 г., която е единствена осчетоводена фактура от процесните и установява доставка на материали във връзка с дейности по изграждането на електроинсталацията на обекта. Стойността й възлиза на 8 330,87 лв. с ДДС и съгласно неоспореното заключение на ССЕ, възприето като обективно и компетентно от СГС, цитираната данъчна фактура е осчетоводена при ответника, включена е в дневника за покупките на дружеството по ДДС и въз основа на нея то е ползвало данъчен кредит. Неизплатената част от задължението по тази фактура възлиза на 3437,23 лв. и искът по чл.266 ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан до посочения размер. При договора за изработка, регламентиран в чл.258 и сл.ЗЗД, писмената форма има само доказателствено значение и сключването на сделката може да бъде установено с допуснатите по ГПК доказателствени средства. Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС фактурата също може да се приеме като доказателство за възникване на договорни правоотношения за изработка когато в нея се съдържа описание на възложените работи, уговореното възнаграждение за тях, наименованието на страните, мястото и времето на издаването й. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-възложител, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на договорното задължение и установяват съществуването му. В поредица решения на ВКС се приема, че узнаването на извършено от името на търговеца действие от лице без представителна власт и липса на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ би могло да се свърже с надлежно осчетоводяване на данъчна фактура, включването й в дневниците за покупко-продажба по ДДС, ползване на данъчен кредит и други действия на възложителя, които съставляват признание на задължението за плащане на възнаграждение за приетата работа.
По делото не се твърди и няма данни страните да са сключили един договор с предмет изграждане на цялата електроинсталация на обекта срещу определено възнаграждение. Въззивният съд приема, че събраните писмени доказателства-фактури и протоколи не установяват сключването на договори за изработка, липсват данни за представителна власт на подписалите ги лица за възложител – Е. С. и С. Т., надлежното им осчетоводяване би обусловило извод за потвърждаване на договора от ненадлежно представлявания възложител при условията на чл.301 ТЗ, но в случая осчетоводената от ответната страна фактура е една – от 19.02.2015 г. – и осчетоводяването й не може да обоснове приложимост на чл.301 ТЗ по отношение на останалите обсъдени от фактическа страна протоколи и фактури, издадени от ищеца за СМР по изграждане на инсталацията. Събраните по делото доказателства не могат да обосноват и извод, че ответното дружество е стопанисвало обекта, на който са извършени СМР. Ищецът не установява постигнато съгласие между него и ответното дружество относно съществените елементи на договора за изработка – работа, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и възнаграждение, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Безспорно е само заплащането на сумата 4893,64 лв. по неоспорената фактура от 19.02.2015 г. Не е установено твърдението, че сумата 10 000 лв. по представената вносна бележка от 1 април 2015 г. е внесена по банковата сметка на ищеца от ответника за погасяване на задължението по цитираната фактура. Ответникът не ангажира доказателства – експертиза – в подкрепа на твърдението за погасяване на всички задължение към ищеца по повод извършени СМР. Още с допълнителната искова молба касаторът е оспорил твърдяното от ответника пълно плащане по фактура от 19.02.2015 г. поради недоказана договорна връзка между страните в останалата част на претенциите въззивният съд е заключил, че за разликата над 3 437,23 лв., дължими по фактура № [ЕГН]/19.02.2015 г., до пълния предявен общ размер 83 385,26 лв., исковете по чл.266 ал.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното въззивно решение следва да се приеме, че първият въпрос – относно момента на по-ранно узнаване на сключени договори за изработка от лице без представителна власт спрямо възложителя и узнаване за съществуването на оспорените документи на 3 август 2015 г. по повод образувано обезпечително производство и връчване на обезпечителна заповед на ответника по бъдещия иск – е обсъден в решението на първоинстанционния съд и не е въведен като предмет на въззивното производство с жалбата на ищцовото ООД, поради което не е обсъждан от състав на САС и не е обусловил изводите му относно липсата на договорна връзка и неприлагане презумпцията на чл.301 ТЗ.
Неотносим към предмета на спора е хипотетично зададеният от касатора въпрос по пункт 3 на изложението – „Наличието на трайни търговски отношения между страните може ди да се приеме като доказателство за възлагане изграждането на електроинсталация от страна на ответника при връзка с обекта, на който е изпълнено строителството,1 стопанисван от него“. Твърдение за наличие на трайни търговски отношения между страните е въведено за първи път от ищеца с касационната жалба. Решението на въззивния съд не съдържа отговор на изведения трети въпрос.
Некоректно зададен е вторият въпрос в изложението – „Може ли да се приеме, че фактура, която не е подписана от задължено лице и не е отразена в счетоводните регистри на получателя установява наличието на договор за изработка след като е отразена в счетоводството на издателя и са събрани доказателства, че фактурираните дейности са изпълнени“. По делото не е изследвано чрез ССЕ обстоятелството отразени ли са в счетоводството на издателя-ищец едностранно съставените от него фактури и дали са редовни вписванията в счетоводните му книги от процесния период. Трите въпроса не са обсъждани въобще в решението на въззивния съд и не са обусловили правната му воля за потвърждаване на първоинстанционния акт в обжалваните му части.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглежда допълнителното селективно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на квалифицираната форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Евентуални обикновени грешки на съда, произтичащи от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност, от неправилно разпределяне на доказателствената тежест са предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 111/12.01.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено по в.т.д.№ 3415/2017 г. по описа на същия съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „АБК Системи“ ООД София да заплати на „Фюжън Маркет“ ЕООД София сумата 780 лв., представляваща съдебни разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: