О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
[населено място], 19.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1685/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗД [фирма], със седалище и адрес на управление в от [населено място], срещу решение № 2255 от 8.12.2014г., постановено по в.гр.дело №1699/2014г. на САС, гражданска колегия, втори състав, с което е уважен искът на Л. П. Ч. от [населено място] за сумата от 25 000 лв. по чл.226 ТЗ, представляваща разликата между уважения иск от 5000 лв. до 30 000лв. Според касатора въпросът от значение за конкретното дело – за критерия за определяне на справедливо обезщетение – е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВС и на ВКС, намерила израз в ПП№4/68г. на ВС и в конкретно цитирани решения по чл.290 ГПК. Размерът на обезщетението не е справедливо с оглед на установените травми съпоставени с присъдени обезщетения в същия или по – нисък размер обезщетение за по – сериозни увреждания по други дела. Искането е за отмяна на решението на САС и постановяване на решение, с което искът за неимуществени вреди се отхвърли за разликата над 5000лв.
В писмен отговор на касационната жалба пълномощникът на Л. Ч. адв. Д. заявява становище за недопускане на решението до касационно обжалване, тъй като представената от касатора съдебна практика касае други случаи на телесни увреждания, възраст и последиците от уврежданията, при занижени обезщетения за неимуществени вреди. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата.
Единственият спорен въпрос по делото е за размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. САС е приел за доказано съществуването на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ Гражданска отговорност” между ЗД [фирма] на МПС „Мазда”, с регистрационен номер С. АК, както е механизмът на увреждането на ищцата при ПТП на 28.06.2011г. по вина на М. А. В., водач на МПС. САС е определил размера на обезщетението за причинените на ищцата морални вреди на 30 000лв.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Въпросът за определяне на размера на претендираното обезщетение за търпени неимуществени вреди е релевантен за изхода на спора по делото, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Действително при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията за справедливост като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД, в какъвто смисъл са указанията в т.11 от ППВС №4/1968г. В случая настоящия съставът на ВКС, ТК приема, че при определяне на размера на обезщетението, решаващият съд се е съобразил с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и посочените в ПП на ВС обстоятелства и критерии. Съдът е посочил конкретните обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението – характера на уврежданията, проведеното лечение, търпените от ищеца неудобства в периода на провеждане на лечението с продължителност седем месеца, последиците от увреждането – предвижване с бастун и накуцваща походка, артрозни изменения в ставата, които в бъдеще ще се задълбочат и ще се повиши интензивността на болките и страданията на пострадалата. Съдът е приел за доказана ретроградна амнезия, която ведно с мозъчното сътресение и загуба на съзнание е довело до разстройство на здравето с опасност за живота. Приетите увреждания като вид и отражението им за здравословното състояние на пострадалата, е в резултат на обсъдените от съда събрани по делото доказателства, като релевираните в тази насока доводи от касатора, са по правилността на решението и не могат да се обсъждат във фазата на селектиране на касационната жалба. Доколкото присъденото обезщетение е съобразено по конкретното дело с характера на уврежданията от събраните по делото доказателства, решението не е в противоречие с уважените искове по представените съдебни актове.
В заключение решението на САС не се допуска до касационно обжалване по касационната жалба на ЗД [фирма].
По искането за присъждане на разноски на пълномощника на ответницата по касационната жалба адв. Й. Д. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА. При прилагане на разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. Д. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 981 лв. за изготвения отговор на касационната жалба.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №225 от 8.12.2015г., постановено по в.гр.дело №1699/2014г. на САС, гражданска колегия, втори състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на адв. Й. Г. Д. от АК – София адв. възнаграждение в размер на 981 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: