О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 19.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 37/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Т” Е. гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. К от АК гр. Б., срещу определение № 400 от 08.12.2008 г. на Бургаския окръжен съд, 2-ри въззивен гр. с., постановено по ч. гр. д. № 562/2008 г., с което се потвърждава определение № 1 283 А/30.10.2008 г. на Районен съд гр. Б. по ч. гр. д. № 4 473/2008 г. С първоинстанционното определение се обезсилва издадената заповед за изпълнение на парично вземане № 1 283/07.10.2008 г. спрямо длъжника Н. Г. К. от гр. Б., с ЕГН ********** и се прекратява производството по ч. гр. д. № 4 473/2008 г.
В приложеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят излага съществения процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а именно – процесуалната легитимация на страната в гражданския процес. Същият счита, че въпросите, които са свързани с надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство, са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определение от 01.09.2008 г. по ч. гр.д. № 781/2008 г. на СОС и определение от 01.09.2008 г. по ч. гр. д. № 776/2008 г. на СОС. Освен това жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното определение, както и че обжалваемия интерес пред въззивна инстанция е над 1 000 лв., намира, че касационната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване, обаче е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение №. определение № 1 283 А/30.10.2008 г. на Районен съд гр. Б. по ч. гр. д. № 4 473/2008 г. , с което се обезсилва издадената заповед за изпълнение на парично вземане № 1 283/07.10.2008 г. спрямо длъжника Н. Г. К. от гр. Б., с ЕГН **********, поради смърт на длъжника, настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед на изпълнение. БОС споделя изводите на първоинстанционния съд, че смъртта на длъжника преди образуването на заповедното производство е предпоставка за прекратяване на заповедното производството, евентуално обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Жалбоподателят счита, че делото не следва да се прекратява, а трябва да бъдат конституирани в процеса наследниците на длъжника и в този смисъл постановените определения са неправилни.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне, тъй като разрешеният от съда процесуален въпрос – може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаването на заявлението от взискателя и следва ли съдът за конституира в заповедното производство наследниците му, е съществен за делото, но по този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г.; Определение № 456 от 19.12.2008 г. по ч. т. д. № 487/2008 г.; Определение № 485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/2008 г.; Определение № 464 от 22.12.2008 г. по ч. т. д. № 510/2008 г.; Определение № 403 от 25.11.2008 г. по ч. т. д. № 409/2008 г.; Определение № 131 от 04.03.2009 г. и др. Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която е задължителна за съдилищата. Разглеждайки частната жалба по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения съществен процесуалноправен въпрос и е приел, че правилно са разрешили въпроса съдилищата, които като са съобразили, че длъжникът е починал преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, са приели, че съдът няма задължение да конституира наследниците на починалия длъжник, а следва да се прекрати производството и в случай, че има издадена заповед за изпълнение същата да бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правилно с обжалваното определение е разрешен изложеният съществен процесуалноправен въпрос, което не е в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената практиката по този въпрос.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, искането на жалбоподателя да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т . 2 и т. 3 от ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 400 от 08.12.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 562/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: