3
гр. д. № 348/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 168
София, 20.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. №348/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. Н. С. касационна жалба срещу решение № 6425 от 23.08.2013 г. по гр. д. № 8325/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.01.2012 г. по гр. д. № 39978/2009 г. на СРС, с което допуснатият до делба съсобствен недвижим имот – апартамент № 7, застроен на площ от 75.82 кв. м., намиращ се в сградата, построена в УПИ ХХХІІ, в кв. 166 по плана на [населено място], с административен адрес – [улица], вх. 1, ет. 4, е изнесен на публична продан.
Касационният довод е за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила. Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда процесуални въпроси за ограничените правомощия на въззивния съд във вр. с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК и обвързаността му от посочените във въззивната жалбата пороци на решението, както и по въпроса за начина по който, порока на обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде указан в жалбата и за обвързаността на въззивния съд да се произнесе по същество на спора като прецени правилността на решението.
Ответницата по касация М. С. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подала отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
С решението, касиране на което се иска, е потвърдено първоинстанционото, постановено във втората фаза на делбата, с което допуснатият до делба съсобствен имот е изнесен на публична продан.
Имотът е допуснат до делба с решение от 13.09.2010 г. по гр. д. № 39978/2009 г. на СРС, след като е прието за установено между страните, че касаторката и ищца по иска Т. С. се легитимира като собственик на ? ид. ч. от имота, които права е придобила на основание наследяване от съпруга си С. Д. С., починал през 2001 г. ( ? ид. ч.) и по наследяване от починалия през 2009 г. нейн син С. С. Д. (?). Ответницата по иска М. Н.-С. е съпруга на починалия С. Д. и на това основание е придобила по наследствено правоприемство ? ид. ч. от имота.
Касаторката е направила искане за възлагане на имота в неин дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в исковата молба. По него първоинстанционният съд не се е произнесъл, тъй като е приел че искане за възлагане на имота не е направено от нито една от съделителките.
Касаторката е обжалвала първоинстанционното решение като във въззивната жалба е заявила, че не е съгласна с изнасянето на публична продан на апартамента и леката кола, предмет на делбата. Жалбата е оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса. Със следваща „жалба” от 23.03.2012 г. касаторката е уведомила съда, че е адв. К. е била упълномощена да защитава правата й, но въпреки това, не се е явила в съдебно заседание по делото, не е организирал защитата й, не е потвърдил заявеното от нея искане за възлагане на имота и готовността й да уравни в пари делът на другата съделителка. По тази „жалба” съдът се е произнесъл с разпореждане от 10.04.2012 г. като е дал последна възможност на жалбоподателката да изпълни предходното указание за отстраняване нередовността на въззивната жалба. В изпълнение на това указание на 19.04.2012 г. жалбоподателката е подала заявление, с което е представила доказателство за внесена държавна такса по въззивната жалба.
На 23.04.2012 г. на касаторката Т. С. е бил връчен препис от жалбата на ответницата по иска М. С.. На 2.05.2012 г. касаторката е подала отговор по въззивната жалба на М. С. и молба, в която е изложила в какво се състои неправилността на обжалваното решение и какво е искането й.
Въззивният съд е намерил, че подадената от С. въззивна жалба на 24.02.2012 г. е бланкетна, а молбата от 23.03.2012 г., за допълване на въззивната жалба е недопустима като подадена извън срока по чл. 259 ГПК, който е изтекъл на 24.02.2012 г. Подадената допълнителна молба от 02.05.2012 г. въззивният съд е квалифицирал като насрещна въззивна жалба. Намерил я е за недопустима, поради това, че въведените в нея съображения за неправилност на първоинстанционното решение са извън предмета на въззивната жалба на ответницата –М. Н.-С..
Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за начина по който, порока на обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде указан в жалбата е решен при неправилно прилагане на процесуални закон. Въпреки лаконичното изложение във въззивната жалба е очертано в какво се състои порочността на решението и то е избраният от съда начин за прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне на допуснатия до делба съсобствен апартамент на публична продан.
Неправилно въззивният съд е определил молбата от 2.05.2012 г. като насрещна жалба, а не като молба за допълване и уточняване на възивната жалба от 24.04.2012 г. Въззивният съд не е изпълнил прецизно и задължението си по чл. 262, ал. 1 ГПК и не е констатирал, че тя е нередовна не само поради това, че не е внесена държавна такса, но и поради това, че не отговаря напълно на изискванията по чл. 260, т. 3 и т. 4 ГПК.
Налице е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда процесуален въпрос за редовността на въззивната жалба и за начина по който, порока на обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде указан в жалбата. Този въпрос е обусловил извода на съда за това дали с подадената молба за уточнение на въззивната жалба, без за това да са давани изрични указания на съда, същата следва да се считат поправена от деня на подаването й. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6425 от 23.08.2013 г. по гр. д. № 8325/2012 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на Т. С. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 1305.00 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: