3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№168
София,20.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2608/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. К. от [населено място], чрез пълномощника си- адв. Е. П., срещу решение №281 от 17.09.2016г. по т.д.205/16г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Н. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК,които е възпроизвел текстово. Поставил е въпросът – „Осъществен ли е фактическия състав на отговорността по чл.240, ал.2 от Търговския закон при липса на действие или бездействие от страна на управителя на дружеството, с което да е нарушил свое задължение към управляваното дружество? Длъжен ли е съда да посочи и обсъди в мотивите към решение си в какво се изразява противоправното поведение на управителя на дружеството, наличието на вредоносен резултат, както и причинна връзка между деянието и вредата,както и да обсъди доводите и възраженията във въззивната жалба в тази насока.” Страната в подкрепа на този въпрос е направила общо оплакване, че възивният съд не бил обсъдил оплакването й, че не били налице предпоставките по чл.240,ал.2 ТЗ. Развито е и оплакване за неправилност на решението, като в заключение е отбелязано, че по този начин въззивният съд се е произнесъл „в нарушение на съдопроизводствените правила и не е обосновал решението си”. Поставен е въпросът „ Приложима ли е разпоредбата на чл. 111,б.”б”от ЗЗД за вземанията за вреди, причинени на дружеството от членове на надзорния и на управителния съвет, както и на съвета на директорите, за искове с правно основание чл.240, ал.2 от Търговския закон”. „От кога започва да тече погасителна давност за търсене отговорност по чл.240, ал.2 от Търговския закон”.Касаторът е развила подробни съображения за основателност на направеното от нея възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, като е поддържала, че изводите в тази насока на възивния съд били необосновани. Поддържано е още и противоречие с практика на ВКС – решение № 177/14 г.на ВКС, І т.о. и решение на ОС – Ямбол и определение по чл.288 на ВКС, ІІ т.о. Лаконично е отбелязано, че се касае и за въпрос от значение за точното прилагане на закона.Други доводи не са развити.
Касаторът П. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, поставеният първи въпрос / обозначен общо като 1 макар и съдържащ два въпроса/ не е релевантен, тъй като очертава предмета на спор и се основава на обстоятелства, свързани с доказване на фактите, относими към фактическия състав на приложимата спрямо спора правна норма. Именно този фактически състав е бил предмет на разглеждане от съда, а общото оплакване за невъзприемане на изводите на ПАС съставлява оплакване за тяхната неправилност, а не правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изведен от решаващите мотиви на състава. Извън това по така формулирания първи въпрос, страната не е въвела допълнително основание, а само е направила оплакване за неправилност на решението, така квалифицирано и от нея. Т.е. дори и да бъде изведен релевантен въпрос не е посочено допълнително основание, поради което отново не се обосновава и извод за допускане на решението до касационно обжалване.
Вторият поставен въпрос / обозначен като 2./ е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос, страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е твърдяла, че същият е разрешен от ПАС в отклонение от задължителна за съдилищата практика – решение № 177/14 на ВКС , ІІ т.о постановено по реда на чл.290 ГПК. С това решение, обаче, е формирана задължителна за съдилищата практика по въпроса – свързан с пасивната легитимация на наследниците на управител на дружество с ограничена отговорност да отговарят по предявен срещу тях иск по чл.145 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на наследодателя им за причинени неа дружеството имуществени вреди в резултат на негови виновни действия. Този въпрос е ирелевантен за разглеждания правен спор, тъй като е извън неговия предмет и поради това не може да обоснове извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изобщо по поставения от страната въпрос липсват решаващи мотиви в сравнявания съдебен акт, а доколкото в неговата казуална част е цитирано общото правило на чл.114, ал.1 ГПК, с изрично отбелязване от ВКС, че за конкретния случай и при такава уговорка е приет конкретен начален момент на давността. Това, обаче не обосновава и довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради липсата на фактически идентитет в разглежданите правни спорове, предполагащ различни правни изводи. Не установява поддържаното основание цитираното определение на ВКС, което като постановено по реда на чл.288 ГПК при недопускане на решението, негов предмет до касационно обжалване, изобщо не съставлява практика – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.
Страната не обосновава извод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като соченото от нея решение на Ямболски окръжен съд, както е отбелязано и в него е подлежащо на инстанционен контрол, а влизането му в сила не е установено от касатора, който е следвало, с оглед поддържаното основание да представи доказателства за това.
При така депозираното изложение, следователно, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на ПАС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №281 от 17.09.2016г. по т.д.205/16г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: