Определение по т.д. №1112/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 21.03.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1112/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. Б. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №693 от 15.10.2010 г.на С. апелативен съд по гр.д. №1108/2008 г., с което е отменено решението на СГС, ГК от 24.03.2008 г. по гр.д.№ 1582 /2004 г. и въззивният съд е отхвърлил изцяло иска на касатора срещу [фирма] –гр.София за сумата от 16 000 щатски долара претендирани като обезщетение за имуществени вреди в следствие на договорно неизпълнение.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска на касатора .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът претендира обезщетение за вредите вследствие на извършените служебно/ т.е. без насрещно съгласие от страна на ищеца / обратни продажби №№ 687721 и 687734 от 26.02.2004 г. на количество валута от страна на инвестиционния посредник на ищеца при условия , които го увреждат. Приел е от фактическа страна, че между инвестиционния посредник [фирма]-ответник и ищеца Г. като клиент на 03.11. 2003 г. е сключен договор за търговия с чуждестранна валута срещу предоставена гаранционна сума. Страните са договорили в чл.2.2 от договора, че търговията с валути става по котирания от [фирма] валутен курс, съобразно моментното състояние на съответните валути на международния валутен пазар. На 26.02.2004 г. използвайки предоставения софтуер от ответното дружество и в изпълнение на сключения между страните договор от 03.11.2003 г. ищецът продава на ответника по сделки №№ 687662, 687667, 687669 и 687670 съответното количество новозенландски долари срещу щатски долари при курс, който съществено се отклонява от текущите пазарни нива по това време, което е в противоречие с договореното между страните в договора/т.2.2/.Тези две сделки предхождат с няколко минути обратните продажби №№ 687721 и 687734 от същата дата.
Решаващият състав е обосновал нищожността на така извършените четири предходни сделки с липса на съгласие от страна на ответника и противоречие с добрите нрави. Липсата на съгласие следва от спецификата на техническото осъществяване / т.е. механизма/ на този вид продажби, при които автоматичното излизане на екрана на клиента потвърждение от страна на инвестиционния посредник на продажбата на валута по зададените от ищеца курсове не представлява съгласие от негова страна за това, именно защото това става автоматично, т.е. без негово участие. Обосновал е и евентуална нищожност на същите сделки като сключени в противоречие с добрите нрави: при курс, който съществено се отклонява от текущите пазарни нива по това време, което е в противоречие с договореното между страните в договора/т.2.2/. В мотивите си съдът е изложил съображения, че извършените служебно няколко минути след това обратни продажби на същия вид и количество валута от страна на инвестиционния посредник на ищеца №№ 687721 и 687734 на практика представляват недвусмислено изразено несъгласие с предходните сделки №№ 687662, 687667, 687669 и 687670 и целят възстановяване на неправомерното разместване на имущество водещо до неоснователното обогатяване на ищеца. Тези две обратни сделки не представляват неизпълнение на договорните задължения на посредника към клиента, каквото е твърдението на ищеца, а правомерни по смисъла на чл.34 от ЗЗД правни действия насочени към избягване вредоносните последици от предходните четири сделки№№ 687662, 687667, 687669, 687670, по които ищецът продава на ответника съответното количество новозенландски долари срещу щатски долари при курс, който съществено се отклонява от текущите пазарни нива по това време, при това без съгласието на ответника в противоречие с договореното между страните в договора/т.2.2/ и които предходни сделки се явяват нищожни.
Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретни правни въпроси , а навежда единствено оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и за необоснованост. Тези оплаквания принципно могат да са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. От друга страна не съществува, нито задължение, нито възможност за съда да извлича обуславящите спора правни въпроси от оплакванията за незаконосъобразност на въззивното решение от страна на жалбопоподателя . Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответната страна следва да се присъдят разноските в настоящото производство, доколкото такова искане е направено в отговора на касационната жалба и същите се доказват от приложеното пълномощно и фактура №63/25.10.2010 г. и банково извлечение до размера на 1680 лева-платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №693 от 15.10.2010 г.на С. апелативен съд по гр.д. №1108/2008 г..
ОСЪЖДА Е. Б. Г. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма] –гр.София сумата от 1680 лева разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.